Кнут отряза парче от овнешкото с ножа си, подхвърли го на лисицата и изръмжа:
— Много е послушна любимката на жена ти, вожде. Може би и самата ни господарка е станала по-кротка след първата брачна нощ?
Орм и Роло се захилиха на непристойното подмятане на Кнут, а Свейн, Отар, Харалд и дори Рагар се подсмихнаха. Само Рейна пламна от гняв.
— Това не е твоя работа, ясно ли е? — процеди Виктор с леден тон.
Кнут безгрижно сви рамене и надигна чашата си с медовина. Лисицата се премести под стола на Роло, който се наведе и я погали, след което се ухили похотливо.
— Кажи ми, вожде, да не би и нашата господарка да е бременна като лисицата?
Всички се изсмяха гръмогласно. Виктор скочи от стола си и тръшна юмрука си върху масата.
— Спрете! Достатъчно се наслушах на глупостите ви! И прекалено дълго търпях мръсните ви шеги за мен и жена ми! Сега Рейна е моята кралица и няма да позволя на никого да я обижда по този начин! Ще ви науча да я почитате като истинска господарка!
— А не трябва ли първо тази малка валкирия сама да заслужи нашето уважение? — подигравателно се обади Кнут.
— Тя даде обет за вярност към нашето племе — възрази му Виктор. — И оттогава не се е спречквала с нито един от вас, затова и вие ще се отнасяте с нея по същия начин. Всеки, който не е съгласен с мен, може да излезе веднага на двора с меча си, за да си уредим сметките още сега. Кълна се в името на Один, че ще запомни как се обижда господарката на този дом.
Роло, Кнут и Орм мълчаливо сведоха глави. Само Свейн се опита да помогне на Виктор.
— Нашият вожд има право. Трябва да го слушаме и да пазим честта на нашата кралица.
— Да — съгласи се Отар. — Ако обиждаме жена му, все едно обиждаме него.
Другите трима бойци си прошепнаха нещо, после Орм заговори от името на тримата с изненадващо смирен тон:
— Вожде, вярно е, че ти спечели почитта на всички нас, като се осмели да вземеш за своя жена и да опитомиш тази необуздана валкирия. — Той остро изгледа Рейна. — Ти си прав, като настояваш да се отнасяме с по-голямо уважение към жената, която може би още тази година ще ти роди син, от което Волфгард ще побеснее.
При тази нова, много по-силна обида, Виктор ядосано изфуча, а Рейна измъкна кинжала от пояса си и го опря в гърдите на Орм. Но в този миг трите вълка на Виктор нахлуха с лай в стаята и нарушиха напрегнатата тишина, защото погнаха лисицата на Рейна из ъглите на просторната стая и настъпи невъобразима врява. Вълците вдигаха олелия до бога, а ужасената лисица скочи върху масата и катурна няколко чаши. Вълците се втурнаха след нещастното зверче и с два скока се покатериха на масата след него. На всички страни се разхвърчаха чаши и чинии, Фрея впи острите си нокти в голямата изпоцапана купа, обърна я и заля слисаните гости със соса от печеното овнешко. Най-после лисицата скочи от масата, профуча на една педя от острите зъби на трите разярени вълка и с невероятен скок се метна на рамото на Роло. Впи нокти в дрехата му и викингът изрева от болка, но в следващия миг остана безмълвен, с широко отворена уста, защото вълците го връхлетяха като лавина и го събориха на пода.
Като че ли нямаше край тази бясна гонитба и шумотевица. Орм и Кнут ядосано бършеха мазния сос от лицата и дрехите си. Само Рагар и Харалд се смееха в захлас. Вбесената Рейна рипна от стола и се опита да хване лисицата. Виктор отчаяно се мъчеше да улови вълците, но само си спечели многобройни драскотини от острите им нокти, а по дрехите му полепнаха още остатъци от трапезата.
— Кой, по дяволите, пусна вътре тези зверове? — изкрещя вождът и се хвърли да хване опашката на Хати.
В трапезарията се втурна Сибеал с ужас в очите.
— Ох, вожде, прости ми, вожде! Излязох на двора да изтупам една черга и тези три звяра внезапно се втурнаха зад гърба ми.
— Защо не си отваряш очите! — кресна Виктор и се вкопчи в рунтавата Хати. — И не ме гледайте глупаво, а ми помогнете да хванем тези подивели зверове преди лисицата да се качи на масата!
Настъпи още по-голям хаос, защото всеки се опитваше да се докопа до някой вълк. Прекатуриха се още три стола, подът стана хлъзгав от мазния сос и след секунди Роло и Орм се стовариха с цялата си тежест под масата, без да успеят да се доберат до Тор. Фрея се шмугна мълниеносно под краката на Кнут и го ухапа по глезена. Едноокият гигант се строполи като отсечен ствол на пода с нечувани псувни и бесни закани. Харалд и Рагар се опитаха да настигнат Гери, но, разбира се, само вдигнаха още пушилка край огнището. В този миг Фрея вече беше на сигурно място в ръцете на Рейна, а Гери, Тор и Хати изскочиха през вратата, подгонени от Виктор и Сибеал. Най-сетне настъпи покой, но в стаята цареше пълен безпорядък.