— Вожде, лисицата на твоята господарка застрашава мира в този дом! — заплаши го Кнут и сърдито разтърка натъртения си задник.
— Аха, това зверче ще ни донесе само беди и нещастия — подкрепи го Роло и избърса кръвта от рамото си.
— И на всичкото отгоре си останахме гладни. Виж, цялата ми вечеря е наплескана върху дрехите ми — оплака се лакомият Орм.
Виктор, който също едва се сдържаше да не избухне, не им остана длъжен:
— Нима трима смели викинги не могат да се справят с една дребна лисица? Сигурно съм се лъгал, щом съм се надявал, че за смели бойци като вас дори и смъртта не е страшна.
Надвисна неловка тишина.
— Стига, вожде, какво толкова е станало? Дори беше много смешно. Я се погледнете на какво приличате! Пък и никой не пострада — намеси се Свейн, който винаги запазваше присъствие на духа. — Е, останали сме една вечер гладни… Нима трябва да се отчайваме. По-добре Сибеал да се погрижи за господарката, а ние, мъжете, да оправим този хаос.
— Благодаря ти, Свейн.
Виктор заповяда на хората си да подредят масата и столовете, а той хвана жена си за ръка и я поведе към спалнята. Погледна Рейна и задъханата лисица в ръката й и се засмя. И жена му, и любимото й зверче бяха изпоцапани чак до носовете с мазния сос и с какво ли още не. Младият викинг отиде до коритото с вода и намокри кърпата, провесена на гредата.
— А сега стойте мирно и двете — рече той и започна да бърше лицето и ръцете на жена си, след което се зае с косата й. След като приключи с Рейна, започна да търка козината на лисицата.
— Наистина ние двете обърнахме къщата ти нагоре с краката — смутено промълви младата жена, докато гледаше с каква загриженост съпругът й чистеше лапите на Фрея.
— С течение на времето ще се научим да се справяме с всички трудности — решително отвърна той. Огледа лисицата, реши, че засега е достатъчно изчистена и я взе от ръцете на жена си, грабна една по-голяма кърпа от скамейката и уви с нея изплашеното зверче.
Рейна се протегна към третата кърпа, намокри я в коритото и се приближи към мъжа си.
— А сега, позволи ми да те изчистя, съпруже мой. Гледай, цялото ти лице е оцапано, даже и косата ти. — Тя се надигна на пръсти, за да стигне до темето му, но не успя и се намръщи. — Много си висок. Седни на тази скамейка.
— Твоето желание е закон за мен.
Виктор седна на скамейката, доволен, че жена му прояви такава грижа към него, а тя внимателно избърса лицето му, косата му, ръцете му. Гледаше очарован ловките движения на кръшното й тяло. Не издържа дори една минута, сграбчи я през кръста и я придърпа в скута си. Тя все още се опитваше да избърше последните петна по дрехата му, а той вече успя да протегне едната си ръка към гърдите й, а с другата затършува под полите й.
— Стига! Сега ли намери да… — опита се да протестира тя, но гласът й издайнически се разтрепери.
— Само се опитвам да ти помогна. Искам да си по-близо до мен, за да ме обслужиш по-добре. — Той впи устни в прелестната й шия, а свободната му ръка плътно се притисна към бедрото й.
— Ти си полудял! — извика Рейна.
— Да, луд съм, но само по теб…
В това време лисицата ги наблюдаваше отстрани с любопитство. Младата жена го удари през ръцете, но Виктор не се смути, а само отмести косата от лицето й.
Рейна скочи от скута му и с гневен жест запрати мръсната кърпа в лицето му.
— Ето, можеш и сам да се изчистиш! Само гледаш да се възползваш от добротата ми.
— Не само от добротата ти, но и от още нещо — допълни той и дяволито повдигна вежди.
Тя му се изплези.
Виктор се засмя и избърса лицето и ръцете си с кърпата. Проследи с поглед как жена му грабна Фрея на ръце, внимателно я уви с парчето плат, заговори й ласкаво и тръгна към огнището.
Виктор бързо се надигна, настигна жена си и сложи ръка на рамото й.
— Знаеш ли, скъпа, онзи тип май наистина е познал. Ти ще бъдеш чудесна майка.
Тя го изгледа възмутено.
— Но какво толкова лошо казах? — смутено попита младият викинг. — Нима още се ядосваш заради нахлуването на вълците?
— Не — рече тя и тръсна глава. — Всеки вълк се ражда с инстинкта да преследва лисици.
Виктор се усмихна и я завъртя към себе си.
— Така както аз съм се родил с инстинкта да те желая.
Жената замря от изненада и тихо промълви:
— Да, сигурно затова искаш да зачена от теб, точно както го предсказа непоносимият Орм.
— Скъпа — смутено започна Виктор, — искрено съжалявам, че моите войници тази вечер отново се държаха непристойно с теб. Ще видиш, че ще ги науча да се отнасят към жена ми както подобава на една истинска принцеса, защото твърдо съм решил да ти осигуря почитта, която заслужаваш. — Той примирено въздъхна. — Но моля те, нека да не вгорчаваме любовта си заради недодяланите им подмятания.