Когато всичко свърши, когато той отпусна уморените си крака край нейните и се изпъна на омачканото легло, тя все още тръпнеше конвулсивно и преживяваше последните мигове на своето щастие. Потъмнелият й поглед смътно съзираше очертанията на лицето му. Но успя да види сълзите в сините му очи и сладостта от съпреживяваното. Той я целуна безмълвно, устните й усетиха парливия вкус на мъжките сълзи и тогава си каза, че навярно душите им са се слели в едно.
— Ето — прошепна Виктор, като не преставаше да я пие с очи. — Толкова те обичам, скъпа, че съм готов на всичко само и само да си щастлива, да си скътана в прегръдките ми. Иска ми се да не напускаме това легло чак до смъртта ни. И съм готов да ти давам тази наслада, без да искам моята, ако това ще те направи щастлива.
Сега тя едва се сдържа да не се разридае, така я покърти това любовно признание, поднесено след този океан от наслада, с който той я дари напълно безкористно. Отчаяна, че не може да го възнагради със същото блажено усещане, тя приседна в леглото и започна да развързва дрехите му. Искаше го гол до себе си, без нищо да пречи на сливането им.
— Вземи ме… моля те — помоли го тя.
Виктор се надвеси над нея, трогнат от жеста й, но неуверен.
— Само ако си съгласна да ми се отдадеш.
— Ще бъда твоя, викинг, изцяло твоя. А сега ме вземи по-бързо, ох, моля те, по-бързо… — изохка тя.
— Сигурна ли си? — попита изтерзаният мъж.
— Да, съпруже.
Сега Рейна беше готова да избухне от ярост, ако той откажеше да изпълни тялото й със своята мъжественост, твърда като скала. Полудяла от желание, тя го повали по гръб и само с едно пъргаво движение се озова върху него.
Ръцете му я спряха, а гласът му потрепери:
— Дори и ако от това ще трябва да ми родиш дете?
Думите му я накараха да потрепери само от мисълта, че семето на Виктор ще проникне дълбоко в утробата й и ще покълне в нея. Но сега вече нищо друго нямаше значение, след като си бяха споделили всичко. Къде изчезна моминската й гордост и неукротимият й нрав? В този миг младата жена наистина желаеше да има дете от този прекрасен воин, от този безкрайно нежен и любящ мъж. С цялото си сърце, с цялата си душа жадуваше за това неземно щастие.
— Да, дори и ако трябва да ти родя дете — прошепна тя и се спусна върху здравия му член.
Той още не беше проникнал докрай в нея, а тя вече се извиваше в екстаз. Виктор не можеше повече да се сдържа. Рейна беше толкова гореща, влажна, гънките на нейната женственост така плътно го обгръщаха, пламнали от оргазма й. Достатъчно му беше само да си припомни, че те наистина са слели телата си и че тя му се отдава без всякакви задръжки, за да загуби самоконтрола си. Младият мъж се развълнува, мощната му гръд се надигна, лицето му пламна, той се напрегна, влезе в нея докрай, а в следващия миг се отдръпна и тя диво изкрещя.
— Не, мила, само не искам да те нараня — прошепна Виктор.
Когато Рейна усети, че не я заболя въпреки мощното му нахлуване, радостта й сякаш нямаше край. Обсипа лицето му със страстни целувки, заглушавайки неговите и своите викове, докато пурпурни кръгове започнаха да се въртят пред очите й…
При тази страстна прегръдка от самоконтрола на Виктор не остана и помен. Искаше в този миг да я погълне, да я притисне с все сила така, че никога да не се изплъзне от обятията му. Обърна я по гръб, веднага се качи върху нея, а тя с безпогрешен инстинкт обгърна кръста му с бедрата си и погълна мощните му тласъци, прехапала устни, за да сподави виковете си. Устните му трескаво затърсиха нейните. Меката вътрешна страна на бедрата й се търкаха о неговите мускулести крака и успяха да го накарат да се забрави. Потъваше все по-надълбоко в горещото й тяло, докато накрая семето му се изля дълбоко в нея и остана без дъх. Те се вкопчиха един в друг, разтърсвани от сладостни тръпки.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
На следващата сутрин Рейна получи разрешение от съпруга си да посети Рагар и Харалд в тяхната колиба край селото, където обикновено затваряха пленниците. Докато излизаше от селото и се изкачваше по невисокото възвишение, младата жена си припомняше всички незабравими моменти от нейното страстно покоряване под непреодолимото въздействие на горещите ласки на Виктор през изминалата нощ.
Покоряване… Преди няколко седмици само тази дума й беше напълно чужда и отблъскваща. Коравосърдечната епоха, в която й бе съдено да се роди, не познаваше нежност и състрадание, милост и благородство, затова покоряването означаваше безмилостно третиране, пълно подчинение, страдания, мъчения и дори смърт. Но ето че в прегръдките на своя мъж тя откри ново, напълно неочаквано значение на тази дума: покоряването й бе донесло само невиждана радост, нежност, екстаз. Наистина, тя щеше да бъде много по-щастлива, ако Виктор също бе получил своя дял от насладата още от първия миг, вместо да се старае така безкористно само за нейното удоволствие.