— Да. И аз се присъединявам към него — добави Харалд.
Виктор беше трогнат от искреността на двамата мъже.
— Разбрах. И ще се погрижа да получите малък кораб и няколко мъже, за да стигнете безопасно до Лоара.
— Благодаря ти, вожде — признателно се поклони Рагар, но не забрави да попита веднага, щом изправи глава. — А какво решаваш за сестра ми?
Преди Виктор Безстрашния да успее дори да отвори уста, в стаята се разнесе звънкият глас на Рейна:
— Мога ли да замина с тях за Лоара?
Всички затаиха дъх в очакване да се разрази гръмотевична буря между младоженците. Виктор разбра, че отново е изправен пред съдбоносен избор. Можеше да разбере подбудите на Рейна, непрекъснато и обиждана от коравосърдечните мъже от свитата му и заплашвана от безскрупулния Волфгард, но го вбеси решението на жена му да го напусне толкова лесно. Особено го ядоса неприкритото й желание да замине час по-скоро в далечната Франция.
— Няма да обсъждаме това пред свидетели — процеди той и всички настръхнаха от ледения му тон.
Рейна сведе глава и отчайващи мисли нахлуха в главата й. Вече не беше необходимо да изчаква отговора на съпруга си. Ясно беше какъв ще е той.
— Защо да не мога да замина с Рагар и Харалд за Лоара?
Това бяха първите думи от устата на младата жена, когато двамата съпрузи се озоваха в спалнята си. Край огнището дребната лисица на Рейна се изправи, наостри уши и ги загледа напрегнато, с настръхнала козина, като че ли предусещаше нещо лошо.
Виктор мрачно погледна към нея.
— Нали знаеш, че не мога да ти позволя да заминеш.
— Защо? — предизвикателно вирна глава младата жена и дори само с този жест отново му напомни легендите за непокорните валкирии.
— Защо искаш да се преселиш в Лоара, Рейна? — сприхаво я запита той.
— Защото именно там живее моят народ и там съм се родила.
— Знам това. И не си мисли, че не разбирам колко щастлива ще бъдеш там. Но ти пък трябва да проумееш, че сега тук е твоят дом, тук, до мен, до нашето огнище. И трябва заедно да търсим щастието си.
— Не!
— А защо не? — сърдито попита той. — Защо не се опиташ поне веднъж да мислиш другояче, да допуснеш, че може би грешиш в преценките си? Толкова ли не вярваш, че е възможно да изградим щастието си тук, във Ванахейм?
— Ти си този, който мисли като кон с капаци, викинг! — Рейна пристъпи към него и заговори още по-яростно право в лицето му. — Трябва най-сетне да проумееш, че повече от всичко на света искам да се махна от тук и да живея щастливо в родината си.
— Повече и от желанието ти да споделяш леглото с мен? — горчиво попита Виктор.
Увлечена в гнева си, тя отговори, без да се замисля:
— Да.
Категоричният й отговор подкоси силния като канара мъж. Виктор се олюля и бавно се отпусна на стола. Тя веднага изпита съжаление заради лекомислието си и го прегърна, притисна ръцете му в своите, погали го по косата, след което внезапно се наведе и без никакво обяснение започна да развързва връвта от обувките му.
— Не исках думите ми да прозвучат така остро — тихо продума Рейна.
— Тогава как искаше да прозвучат? — отвърна той, без да успее да прикрие горчивината в гласа си, а в очите му заблестя гневен пламък. — Нима нашата любов означава толкова малко за теб?
— Не. За мен тя е много, много скъпа — прошепна младата жена и виновно сведе очи.
— Но въпреки това искаш да ме напуснеш — Виктор сърдито размаха ръце, — и си готова да ме захвърлиш, като че ли съм нещо по-маловажно дори от твоята лисица.
Рейна въздъхна тежко.
— Да, искам да ми позволиш да замина, викинг, защото Рагар и Харалд наистина ще отплават за Лоара.
Той стисна зъби, но не каза нищо.
— Но нали и ти можеш да дойдеш с нас — плахо добави тя.
— И да изоставя този народ, това ли искаш от мен?
— Нима за теб, жестоки и недодялани, тези хора са по-важни от мен?
— Не, това не е вярно. Обаче съдбите ни, и твоята, и моята, се преплетоха именно тук, на Ванахейм, и тук трябва да останем завинаги, Рейна. И трябва да знаеш, че не мога да се примиря с мисълта за раздялата с теб.
— Откъде си толкова сигурен, че никога няма да се разделим?
Виктор стана от стола, нервно разтърси рамене и я погледна в очите.
— Всичко това съм го видял в мечтите си или бляновете си, още когато бях в онзи приказен свят, който ти така сполучливо нарече Футургард. Видях как ти и аз обединяваме враждуващите племена от целия остров Ванахейм. Освен това ние си принадлежим един на друг, Рейна, скъпа, и то тук, във Ванахейм, а не в далечната и непозната Лоара.