— Но след грубите обиди, които си разменихме тази сутрин, защо пак…
— Да, да, признавам, че бях несправедлива и жестока. Нарочно ти наговорих онези думи, защото ме беше страх. А може би и заради проклетата ми гордост.
— От какво те е страх, Рейна?
Тя подсмръкна през сълзи.
— Кажи ми, скъпа? Какво те измъчва?
Думите й откъслечно започнаха да се отронват от устата й.
— Че ще ми се присмееш, ако ти призная за какво си мисля понякога. — Спря, опита се да си поеме дъх, за да му обясни. — Когато майка ми умря, аз се заклех на гроба й, че никога никой мъж няма да успее да ме смаже така, както Волфгард смаза майка ми, а след това я захвърли като парцал.
Виктор се изуми.
— Нима наистина си мислиш, че имам такава цел? Да те пречупя, да те направя своя робиня?
— Нали искаше да ме опитомиш — възрази му тя. — И вечно ми нареждаш какво трябва и какво не трябва да правя. Да не убивам онзи злодей, да не заминавам за Лоара…
— Обаче се стараех да съветвам така, че да бъде най-добре за теб, скъпа — търпеливо се зае да й обяснява Виктор. — Но нито веднъж не съм искал да ми се подчиняваш безропотно. Хайде, сега ще бъде най-добре да поспиш малко, а като се съвземеш и започнеш да мислиш по-разумно, ще поговорим за всичко, което те измъчва.
— По-разумно? — недоверчиво го изгледа Рейна. — Искаш да кажеш: щом започна да мисля като теб, нали?
Той се засмя и я целуна по челото.
— Какво още те плаши, скъпа?
Очите й отново се наляха със сълзи.
— Може би именно това, че започнах да мечтая за твоите видения дори по-страстно и от самия теб.
— Нима? — прошепна младият викинг и избърса сълзите с топлите си устни.
Рейна отново се разтрепери и изплашено го прегърна.
— Да. Особено след като видях как роди любимата ми лисица. Искам дете от теб, викинг, искам един ден и ние да бъдем така щастливи, както са сега Фрея и нейният лисугер.
— О, скъпа!
Думите му бяха придружени със страстна въздишка, която се отрони от гърдите му в мига, в който отново усети как кръвта нахлу в слабините му и мъжествеността му пак започна да се втвърдява. Притисна се до нея, тя ахна, обзета от страст и нетърпение, а той отново потъна в горещото й тяло.
Рейна обви гладките си бедра около кръста му.
— Ох! Говори ми още за твоите видения, докато се любиш с мен. Разкажи ми какъв красив син ще имаме. Искам да доживея деня, когато ще ви гледам двамата, баща и син, един до друг. Ох! Не спирай… Говори ми за твоя странен Футургард. Така обичам да ми шепнеш на ухото, съпруже…
Не можеше да откъсне погледа си от красивите й очи. Поиска му се да я притисне тъй силно към себе си, че да не ги раздели никаква сила на този или в другия свят.
— Не съм сигурен — задъхано прошепна той, — че ще мога да ти говоря точно в такъв миг.
— Затова няма да бързаш, мили — прошепна му тя и се прилепи още по-плътно към него.
Но думата „бавно“ не успя да стигне до съзнанието му, защото гласът на кръвта заглуши всичко останало и младият викинг потъна в огнената стихия на второто си изригване. Едва когато й дари същата радост и на нея, той я прегърна морно и след това й нашепваше на ухото странните разкази за Футургард, за неговите видения и блянове за тяхното прекрасно бъдеще, докато младата жена не издържа и неусетно се унесе в сън.
ГЛАВА ТРИДЕСЕТ И ПЪРВА
Виктор Безстрашния не можеше да мисли за нищо друго, освен за прелестната си съпруга.
Стана рано на разсъмване, яхна Слейпнир и препусна през безкрайната тундра. Копитата на жребеца звънко отекваха по замръзналия торф. Екотът им се разнасяше на стотици метри сред леденото мълчание на тундрата и отдалеч вдигаше във въздуха подплашените ята от диви патици. Виктор искаше да остане сам сред необятния простор на суровата северна природа, за да проясни главата си и да подреди мислите си. Само след няколко седмици навярно проклетият Волфгард ще довърши строежа на новия си боен кораб и ще връхлети върху племето му.
Но дори и надвисващата заплаха не успя да измести лъчезарния образ на младата му съпруга от мислите му. Рейна, която така сладострастно му се отдаде миналата нощ; Рейна, която беше способна да слуша в захлас по цели часове неговите разкази; Рейна, която го събуди посред нощ с гореща целувка, обвила пръсти около неговата мъжественост…
Снощи отново й разказа за своите блянове и видения, допълнени с нови разкази за приказния Футургард: стигна дори до ракетите, летящи към Луната; лодките, плуващи под водата; невъобразимо високите сгради, достигащи до облаците. Младата му съпруга му зададе десетки въпроси. Любопитството й нямаше край. Заспаха късно през нощта, някъде около първи петли, задъхани от утоляването на страстите си, ненаситни един към друг. Но въпреки че бе спал само два-три часа, на сутринта младият викинг се събуди свеж и бодър, само главата му беше замаяна от възбуждащото ухание на косата й.