Никога Виктор не бе изпитвал такава всепоглъщаща страст към една жена. Дори любовта му към Моника бледнееше в настоящето пред изгарящата треска, в която изпадаше само при едно докосване до изваяното тяло на Рейна. Сега я чувстваше безкрайно близка и телом, и духом. Никога, дори и в най-дръзките си юношески мечти Виктор не бе сънувал такова щастие…
А как примираше, сгушена на гърдите му, когато той започваше да й разказва за другия свят, светът на бъдещето! Готова бе да не мигне цяла нощ и само да го слуша, обаяна от фантастичните силуети, които въодушевеният й съпруг описваше неуморно. И щом отвори очи на разсъмване, веднага го прегърна и поиска да продължи да й разказва. Ох, защо не може така лесно да промени и свирепите викинги?
Но защо пък да не може? Виктор потъна в размисъл, припомни си вечерта на празника, когато беше успял да предотврати кръвопролитието само с помощта на убеждението, без да ги заплашва с телесни наказания. Всички мъже и жени, скупчени около огъня, се смееха на шегите му, с които той ловко изпъстри разказа си за пребиването си във Валхала.
Нима тези простички люде няма да се захласнат по разказите му за Футургард както Рейна? Досега Виктор не смееше да спомене дори една дума за едва ли не свръхестествените си познания за загадъчното бъдеще. Примитивните и свирепи викинги можеха да го сметнат за смахнат или да си въобразят, че вождът им ги заплашва с магии и на бърза ръка да го насекат с бойните си секири. Но нали вече опозна доста голяма част от техните обичаи, бит, поверия и легенди, знаеше какво обичат и от какво се страхуват. Сега всичко бе по-различно от онези първи дни, когато често не знаеше как да постъпи. Припомни си с каква жажда Рейна очакваше да започне следващия разказ — както малките деца чакат поредната приспивна приказка — и си каза, че ще успее да накара да му повярват дори и най-суровите и скептични воини, преживели десетки битки и твърдо вярващи в езическите митове. А не може ли да стигне по-далеч — да използва познанията си за бъдещето и да им помогне с мъдри съвети, за да ги научи да живеят в мир с размирните си съседи?
Да, може би ще успее. И ако трябва да благодари на някого за това необикновено ценно прозрение, това е само неговата прелестна слушателка, неговата любима жена. Нали всички отговори могат да се намерят само с помощта на любовта?
Рейна влезе в старата конюшня, за да хвърли един поглед на трите вълка на Виктор: Тор, Гери и Хати. Хищниците я посрещнаха с оглушителен вой и с радостно въртене на опашките, веднага я наобиколиха и налягаха около нея с глави на лапите си. Но й се стори, че забеляза следи от меланхолия в очите и на трите звяра.
— Съпругът ми ви прогони от голямата къща само временно, докато се научите как да се държите с по-слабите и по-беззащитните от вас — ласкаво им обясняваше младата господарка. — Ще се съгласи да ви пусне отново в къщата само ако обещаете, че няма да се нахвърлите с острите си зъби срещу Фрея, нейните рожби или нейния любим лисугер.
Вълците я слушаха навъсено.
— Все пак ми е жал за вас, непослушни зверове. Зная, че преди да доведа Фрея, винаги сте живели в къщата. И сега сигурно сте ми много сърдити и ме ревнувате от любимата ми лисица. На ваше място и аз бих ревнувала. Повярвайте ми, зная колко боли, когато те изхвърлят отнякъде. Само че Виктор, моят съпруг, е много твърдоглав и не мога да го разубедя, когато си науми нещо. Иска в къщата да цари ред и спокойствие, затова се опасявам, че няма да се съгласи да ви допусне отново в голямата къща, ако не е убеден, че сте се поучили от изгнанието в тази стара и вмирисана конюшня и че ще се държите кротко.
Вълците наостриха уши и започнаха да я душат, защото Рейна измъкна от джоба си няколко парчета овнешко месо. Размаха месото пред тях и ги изгледа с усмивка. Хищниците размахаха опашки и изплезиха езици. Младата жена раздаде на трите вълка по едно парче.
— Ето, това е за вас, но искам да не се нахвърляте повече върху моята Фрея и нейните лисичета.
Животните лакомо заръфаха месото, а тя продължи да им се любува. Утре ще дойде отново при тях, но преди това ще си поиграе с лисичета и после ще накара вълците да подушат ръцете и дрехите й, за да привикнат с острата миризма на новородените лисичета. Разбира се, в първия миг вълците няма да одобрят непознатата миризма, ще започнат да ръмжат сърдито, но постепенно ще се успокоят, тя ще им донесе още месо, ще ги погали по настръхналите им уши, а после ще се върне при лисичетата, които пък ще трябва да привикнат да не се плашат от миризмата на вълците. Защото Рейна твърдо бе решила да върне вълците в къщата…