— Да, така си е — отговори Орм, а останалите мълчаливо кимнаха.
— Точно това исках да ви кажа. След като се озовах във Валхала, оттам се пренесох в съвсем друг свят, там преживях своя трети живот и едва след това се върнах при вас.
Отново настъпи неловка тишина. Недоумяващите мъже се спогледаха намръщено.
— Но не си имал време за трети живот, вожде — възрази Роло. Как можеш да живееш на три пъти? Та ние те изпратихме във Валхала след залез, а ти се завърна при нас посред нощ.
— Да, никакво време не си имал — съгласи се Кнут.
— Там, където бях, не е същото време — заяви Виктор, като се постара да изглежда напълно сериозен.
Бойците останаха с отворени уста.
— Но… как е възможно това? — смутено промълви Орм.
— Не мога да кажа, че и на мен ми е напълно ясно… просто така се случи. Зная само, че съм живял там преди да се върна при вас.
Отново надвисна напрегната тишина, но този път Отар пръв се окопити, изправи се и извика:
— По-добре ни разкажи с повечко думи, вожде. Поне аз дотук нищо не проумях.
На Виктор му се наложи отново да поеме дълбоко дъх.
— Озовах се в света, наречен Футургард. Това е десетият свят.
Възгласи на искрено удивление се надигнаха от всички страни на дългата маса.
— Нима искаш да кажеш, че световете са десет, а не само девет? — усъмни се Орм.
— Къде е този Футургард? — попита Свейн. Виктор избърса изпотеното си чело и продължи:
— Точно тук, на същата тази земя, на която живеем всички ние сега… само че след хиляда години напред във времето.
Разнесоха се възторжени ахкания, примесени със скептични възклицания.
— Ако добре съм чул, вожде, искаш да ни речеш, че си пътувал няколко столетия напред, така ли? — прошепна изуменият Отар.
— Да… във времето малко преди двехилядната година.
— Двехилядната година! — възкликна Отар.
— Да.
— И там си намерил твоя Футургард? — недоверчиво попита Кнут.
— Да.
Мъжете възбудено зашепнаха помежду си. Накрая всички кимнаха към Роло, той се изкашля смутено и заговори от името на петимата:
— Разкажи ни още нещо за този десети свят.
— Това наистина е свят на бъдещето, толкова напреднал, че доста трудно ще ви бъде да си го представите — обясни им Виктор. — В този приказен Футургард има такива умни машини, че на тях хората възлагат какви ли не задачи: от изкопаването на ровове в земята до полетите към Луната.
— Но как е възможно това? — изрева Кнут. — Не може една машина да замести човека!
— Не, не винаги е така — обори го Виктор. — Дори и тук, във Ванахейм, се използват плугове и каруци за оран, сеитба и пренасяне на товари.
Няколко от мъжете кимнаха одобрително.
— Освен това трябва да ви кажа, че създаването и подобряването на тези чудати машинарии не е спряло и ще продължи, докато свят светува. Машините са се разпространили още в епохата, известна в бъдещите векове като промишлена революция и от тогава са ставали все по-сложни и по-съвършени. Гигантски тъкачни станове изработват платове, при това цял топ плат се получава само за половин ден. За същото време жената на всеки от вас няма да успее да изтъче дори една покривка за маса. А за пренасянето на хора и стоки на огромни разстояния са измислени огромни железни коне, наречени локомотиви.
Смаяните викинги откликнаха с възторжени викове.
— Моля те, вожде, разкажи ни още за тези небивали чудеса! — настоятелно го помоли Орм.
Младият вожд се зае да им опише по-подробно фантастичните машини на Футургард, като започна от простия пример с парната машина и съоръженията за земеделието, а после заговори за по-сложните изобретения като корабите, самолетите и автомобилите. Дори им спомена за едно от чудесата на двадесетото столетие — телефоните и компютрите, радиопредавателите и телевизорите, които изпращат и получават информация по въздуха. Спомена им, че може да се създават подвижни „картини“ от снимки на живи хора и животни, които после се гледат в огромни зали на големи екрани. Не забрави да им разкаже и за чудотворните лекарства, които понякога могат да спасят болните пред прага на смъртта.
Докато го слушаха, мъжете само се споглеждаха и мълчаливо поклащаха глави, без да успеят да скрият изумлението си. Само понякога някой задаваше един-два въпроса. Виктор беше изпълнен с радост, че инстинктивно беше налучкал подхода към тези необразовани, но любопитни мъже. Както Рейна, така и те слушаха с нескрит интерес фантастичните му разкази, дори с поведението си му напомняха за деца в училище. Вождът разбра също, че не е най-важното дали ще успеят да запомнят всяка негова дума, по-важното бе да схванат общите очертания на далечното бъдеще.