— Вожде, предупреждавам те да бъдеш много внимателен. Кнут е много жесток.
Виктор кимна и понижи глас:
— Ако наистина искам да управлявам този остров, аз трябва да заслужа предаността на воините си. Моето положение изисква да приема това предизвикателство. А и освен това нали трябва да се науча да се бия, за да можем успешно да отблъснем следващото нападение на Волфгард и хората му.
Свейн примирено кимна.
Виктор пристъпи напред. Отар се приближи и му подаде железен щит, дървена сабя с широко острие и кожен шлем.
— Докажи какво можеш, вожде — ухили се той.
Виктор си сложи кожения шлем, взе сабята с дясната си ръка и се опита да балансира тежестта с щита, който държеше в лявата си ръка. Кнут го наблюдаваше, а в единственото му око блесна подигравателен пламък.
— Кога ще си готов да започнем, вожде?
— Всеки момент — промърмори Виктор. Той беше взел няколко уроци по фехтовка, когато играеше ролята на един дързък авантюрист в един филм, в онези далечни времена, когато беше актьорът Марчело Лазаро. Сега се опитваше да си припомни наученото — постави щита пред гърдите си, а с другата ръка опита няколко удара със сабята. После пое дълбоко въздух и зае подходяща стойка.
Изведнъж се разнесе силен смях и мъжете започнаха да викат и да тропат о крака. Младият мъж ги погледна изумено. Очевидно те наистина се забавляваха.
— Какво ви е толкова смешно? — обърна се той към Орм.
— Това, което правиш, вожде — отвърна смеещият се мъж.
— Това е фехтовка.
Викингите продължаваха да се смеят.
— Ще бъдете ли така любезни да ми обясните какво ви е толкова забавно? — остро попита Виктор.
— Ние никога не правим такива смешни движения, вожде — нагло отвърна Кнут. — Ние нанасяме силни удари, промушваме телата на противниците си и по всякакъв начин се опитваме да избием щитовете им.
— А, разбирам — промърмори младият мъж. — Значи вие разчитате на грубата сила, а не на бойно умение, стремите се да нанасяте повече удари, така че врагът ви да загине по-скоро от загубата на кръв, отколкото от смъртоносни рани.
Викингите озадачено се спогледаха.
— Изгубихме доста време, вожде — нетърпеливо рече Кнут и зловещо се усмихна. — Хайде, ела и покажи как можеш да се биеш.
Виктор стисна зъби, вдигна сабята си, притисна щита пред гърдите си и се хвърли към Кнут. Едноокият воин ловко отстъпи настрани, удари го по рамото, изби сабята от ръцете му и го блъсна на земята. Устата на Виктор се напълни с пръст. Той яростно я изплю, докато наоколо се разнасяше силният смях на мъжете…
Горе, зад скалите, Рейна също се смееше, закрила с ръка устата си. Виктор Безстрашния беше несръчен и недодялан като глупаво добиче. Един от неговите бойци го бе проснал на земята като беззащитно бебе!
Момичето си спомни, че един от мъжете каза, че техният вожд е загубил паметта и бойните си умения във Валхала. Сега думите му се потвърждаваха. Що за странен бог беше той, след като беше толкова безпомощен? Държанието му я разсмиваше, но това не намаляваше решението й да го победи, особено сега, когато бе изпълнена с толкова объркващи я чувства към този викинг. Тя вдигна камъка и зачака удобен момент, за да го хвърли…
Виктор горчиво въздъхна, изправи се на крака и взе щита и сабята си. Кнут стоеше с широко разкрачени крака и насмешливо го наблюдаваше. Три пъти Виктор се опита да нападне огромния воин и трите пъти Кнут го удряше през рамото и го просваше на земята.
След третия път Виктор се претърколи на една страна и върхът на сабята на Кнут допря до гърлото му.
— Ще се признаеш ли за победен, вожде?
— Изглежда, че ще трябва.
— Ако бяхме на бойното поле — злорадо рече Кнут, — щях да ти отсека главата.
Мъжете гледаха отстрани и се подхилваха. Търпението на Виктор се изчерпа. Той бутна настрани сабята на викинга и се изправи на крака. Тези варвари притежават дивашка сила, помисли си той, но нищо не разбират от тактически умения. В сините му очи блесна пламък, той направи неочаквано движение с крака си, стегна глезена си около този на Кнут, дръпна го силно и изненаданият едноок гигант се намери седнал по задник на земята. Смаяният воин го изгледа с недоумение, а останалите мъже започнаха да подскачат и да викат в знак на одобрение.
— Предполагам, че наистина е добре, че не се намираме на бойното поле — самонадеяно се ухили Виктор.
Побеснял от гняв, Кнут скочи на крака и понечи да се нахвърли върху вожда си, но Свейн се намеси:
— Смятам, че нашият вожд достатъчно се упражнява за днес — решително рече той.
— Проклет мошеник! — изрева Кнут.
Той не откъсваше злобния си поглед от Виктор, когато във въздуха прелетя един камък и го удари право по челото. Едноокият викинг изрева от болка и отново се намери на земята, а останалите воини го наобиколиха учудено.