Времето минаваше и Виктор се питаше защо Волфгард все още не го е нападнал. Той запита Свейн и викингът му отговори, че Волфгард също е зает със сеитбата, а хората му също изкарваха добитъка на паша в полето, поправяха къщите си, пострадали през зимата, и се приготвяха за следващата зима. Ала независимо от това селото не беше в безопасност и Виктор продължаваше да държи стражи около фиорда.
Той всеки ден се упражняваше с воините си и овладяваше уменията да се защитава и да напада. Трябваше да бъде готов да поведе хората си в бой срещу Волфгард, когато той отново ги нападне. Разбираше, че все още не беше подготвен за суровия живот в тези диви викингски времена. По време на тези упражнения Кнут и другите воини успяваха с лекота да го повалят на земята, а това бе обидно за гордостта му. Да се опитва да се противопостави на тези силни викинги бе все едно да се изправи срещу булдозер. Понякога Виктор успяваше да постигне временен успех, но в повечето случаи се намираше запратен на земята, сред дивите цветя. И все пак с течение на времето и след непрекъснатите упражнения той започваше да придобива бойни умения бавно, но сигурно. А и хората му все по-рядко имаха повод да му се присмиват. Младият мъж беше научил няколко хватки по време на уроците си по фехтовка и заради участието си в няколко филма и сега обучаваше мъжете на тях.
В селото на викингите имаше две модерни удобства — едното беше една колиба, която приличаше на сауна и където мъжете се къпеха, а другото беше банята. Това беше постройка, разделена на две части — за мъже и жени. Тя се намираше до един естествен горещ извор. Беше огромно удоволствие да се потопи в топлия извор и да си отдъхне след някое уморително упражнение по бойно изкуство или след дълга разходка из тундрата. Понякога сърцето му се изпълваше с тъга, когато си спомняше прекрасните мигове с Моника, прекарани в горещата вана в удобната му баня от двадесети век. Ала с течение на времето разбираше, че никога не би могъл да има щастлив живот с Моника. Докато си почиваше в горещата бълбукаща вода, си представяше, че до него се е изтегнала онази прекрасна жена воин, която толкова много го бе развълнувала.
Често се питаше кога отново ще види Рейна. От онзи ден, когато тя се бе намесила в боя между него и Кнут, той не беше забелязал да е идвала в селото, макар понякога да имаше чувството, че някой тайно го наблюдава. Рейна беше истинска варварка, но споменът за нейната красота и сила, дори за жестокостта й, продължаваше да го преследва. Тя беше Моника, по-точно преродената Моника — една примитивна и много интересна жена. Мисълта да опитоми нейната жестокост и да я превърне в страст го възбуждаше и го изпълваше с приятно задоволство.
В една студена пролетна утрин младият мъж оседла Слейпнир и препусна извън селото, към полето. Към обед той стигна до базалтовите скали и спря да почине и да изяде обяда си, състоящ се от хляб и риба. Слейпнир пасеше наблизо. Изведнъж видя една жена, която яздеше през ливадата под него. Това беше Рейна, възседнала малкия си черен кон. Значи тя отново се бе осмелила да навлезе в неговите земи! Обзе го истинско удоволствие. Сега можеше тайно да я наблюдава, както тя толкова често го бе дебнала!
Тъй като не искаше да я изплаши, Виктор завърза коня си за един храст и се прикри зад близката скала. Благодари на боговете, че неговите любимци не бяха с него. Вълците сигурно щяха да подушат врага и щяха да се нахвърлят върху девойката. Ала тази сутрин те бяха отишли на лов за зайци и сега Виктор спокойно можеше да наблюдава красивото момиче.