Ако трябваше да бъде честен, той все още не искаше да се среща с Рейна. Искаше да я опознае по-добре и да обмисли как да я спечели, а и воинските му умения все още не бяха на висота. Едва ли щеше да се представи добре, ако трябваше да се бие с тази кръвожадна валкирия. Искаше да измисли начин да се предпази от варварското й желание да го убие, но не искаше да я нарани.
Докато тя слизаше от коня, той не сваляше поглед от нея. Както й при по-ранните им срещи, момичето беше облечено в мъжки дрехи — носеше туника, тесни панталони и меки кожени ботуши. Както и Моника, тя имаше дълги стройни крака, а почти голите й рамене бяха наистина прекрасни. Гъстата й дълга руса коса бе пристегната с панделка.
Виктор се зачуди защо е дошла тук. Дали искаше отново да следи хората му, или просто искаше да остане сама? Любопитството му скоро бе задоволено. Девойката коленичи и тихо изсвири. След миг, за огромно учудване на Виктор, се появи малка снежнобяла лисица, която изскочи иззад един базалтов блок и се втурна към момичето. Рейна весело се отпусна в торфа и започна да гали животното. След секунди двете се търкаляха и лудуваха сред дивите цветя.
Младият мъж ги наблюдаваше запленен и не можеше да повярва на очите си. Звънливият смях на Рейна се носеше из тундрата и се смесваше с веселите и жизнерадостни звуци, които издаваше малката лисичка. В този миг девойката не приличаше на жестока валкирия, а на едно нежно, безгрижно и щастливо дете.
Значи тази свирепа жена воин все пак дълбоко в сърцето си бе запазила едно кътче нежност. Колко му се искаше да не бяха врагове и да можеше да се присъедини към нейната радост и смях.
След малко тя се изправи, отиде до коня си и бръкна в раницата, която висеше отстрани. Върна се при лисичката и й подаде няколко яйца. Животното подскочи щастливо и Рейна нежно го погали.
Виктор поклати глава. Тази девойка наистина не беше само жестока дивачка. Сега беше убеден, че тя е жената на неговите мечти и тя е неговата съдба. Тя беше истинска жена и той я желаеше. Младият викинг наистина беше изненадан от дълбочината на чувствата, които изпитваше към жена, която беше виждал само три пъти и дори не бе докоснал…
Или всъщност вече я беше докосвал? Може би беше обичал Рейна в един друг живот, живот, в който тя изобщо не беше живяла. Може би сега я беше срещнал отново, когато тя бе духовно преродена и вече бе готова да свърже живота си с неговия в една връзка, която той толкова отдавна желаеше. Наистина тази вероятност беше толкова вълнуваща! Макар че Виктор не разбираше напълно тази сложна и объркана зависимост между време и пространство, нито пък защо душите им се бяха разделили във времето, а след това отново се бяха срещнали, но беше убеден, че между тях съществува дълбока физическа и психическа връзка. Те наистина имаха много общи неща помежду си, в това число и любовта им към животните и към откритите пространства. Младият мъж копнееше да си поиграе с нея и с малката лисичка сред тази дива просторна тундра. Искаше да се смее заедно с нея, искаше да спечели любовта й и да завладее гордото й сърце. Да, тази трудно извоювана любов щеше да му бъде по-скъпа от всички съкровища на света. Тя беше жена, която нямаше да мисли първо за кариерата си и която ще му роди децата, които той толкова силно искаше. Самата мисъл да създаде с нея семейство в тази сурова и примитивна обстановка, го изпълни с безкрайно вълнение. И ако това означаваше да бъде назадничав и консервативен, той искаше да бъде такъв.
Виктор видя, че Рейна се изправи, върна се при коня си и взе лъка и колчана със стрелите. Лисичката се приближи и застана до нея. С плавни и сигурни движения девойката започна да изстрелва стрелите към ствола на една бреза. Младият мъж се намръщи, когато видя, че нито една стрела не пропусна целта. Очевидно, преди да сподели любовта си с тази жена, той ще трябва да я накара да се откаже от подобни занимания. Когато успееше да опитоми това великолепно диво създание, но без да му причинява болка, когато успееше да даде воля на нежната и женствена страна от нейната природа, тогава щеше да знае, че е извоювал истинска победа.
Девойката привърши с упражненията си, погали за сбогом лисичката, после се метна на коня си и препусна на запад. Заинтригуван, Виктор възседна Слейпнир и я последва на безопасно разстояние.
Навлязоха сред скалите и младият викинг забеляза няколко гейзера, които изхвърляха нависоко гореща водна струя и образуваха тайнствен облак от водни пръски. Какво търсеше момичето толкова навътре сред хълмовете? Защо не се връщаше при своите хора, в селото на Волфгард?