Скоро получи отговор на въпросите си. Рейна спря пред един буен поток. Над него се бе навел един мъж и очевидно се молеше, нагазил във водата. Мъжът беше много слаб, с изпито брадясало лице. Беше коленичил в потока с вдигнати към небето ръце, без да обръща внимание бълбукащата вода. Виктор бе изумен от странната гледка. Нима Рейна се познаваше с този луд мъж? Той бързо спря коня, слезе от него и се скри зад една върба, откъдето можеше да наблюдава мъжа и девойката.
Рейна също слезе от коня си. Младият мъж я гледаше как се приближава към странника и оживено му махна с ръка. Той я видя и след миг излезе от потока. Тялото му трепереше, а водата се стичаше от дългата му брада и тъмната широка горна дреха.
Виктор видя, че Рейна се спусна към коня си, извади едно одеяло и бързо го метна около раменете на мъжа. После му подаде една груба тояга и коленичи в краката му…
Викингът видя, че мъжът я прекръсти, а тя седеше с наведена глава и молитвено скръстени ръце.
Господи, това момиче беше християнка! Виктор беше смаян и заинтригуван повече откогато и да било.
Нима този мъж беше свещеник? И ако е такъв, какво, за бога, търсеше един християнин на този езически викингски остров? И каква беше връзката между него и Рейна?
Виктор се върна в селото. По време на вечерята с кръвния си брат той попита Свейн за свещеника, но без да споменава за Рейна.
— Докато яздех из планините тази сутрин, зърнах един странен мъж с дълга брада, който се молеше в един поток — подхвърли той, докато отпиваше от бирата си.
Свейн изсумтя презрително и избърса мазнината от брадичката си с ръкава на кожения си жакет.
— Сигурно си видял Пелагиус.
— Пелагиус? Кой е той?
— Един ирландски отшелник, който живее в планините.
— И какво търси един ирландец във Ванахейм? — намръщено попита Виктор.
Свейн си отряза едно парче от големия овнешки бут.
— Откакто свети Брендан пристигна в Исландия през пети век, монаси от Ирландия дойдоха тук, на север, за да покръстят езичниците в християнска вяра.
— Колко вълнуващо. И постигнаха ли успех?
Викингът поклати глава.
— Всъщност повечето от тях станаха отшелници като Пелагиус.
— Затова ли този монах се държи толкова странно?
— Да. Съветвам те да го избягваш, вожде, така както правим аз и останалите воини от племето. Той наистина е побъркан и всички се страхуваме от проклятията му.
Виктор се усмихна и отново отпи от бирата. Значи Рейна Унищожителката си имаше таен приятел, който навярно беше толкова опасен, колкото и тя самата.
Слънцето вече залязваше, когато Рейна седна пред вратата на една малка колиба недалеч от селото на втория си баща. В ръцете й се беше сгушило едно малко дете, едногодишният Хамар. Майката на Хамар, Инга, си почиваше, както правеше винаги, когато Рейна идваше да гледа детето. Бебето се чувстваше удобно в скута й и си играеше с желязната й гривна.
Девойката се чувстваше добре с детето, извън селото, далече от любопитни очи и от воините на Волфгард, които се отнасяха с презрение към нея. Днес бе прекарала хубав ден в земите на враговете си — беше си поиграла с малката лисичка, а след това бе посетила своя добър приятел Пелагиус. Ала въпреки всичко една малка бръчка прорязваше гладкото й чело. Странно, но докато беше в земите на Виктор, тя не се чувстваше далеч от любопитни очи. Непрекъснато имаше усещането, че някой я наблюдава. Няколко пъти се озърта зад себе си, но не видя никого. И сега се питаше дали Виктор Безстрашния не я следи, така както доста често и тя го дебнеше. Нима бе предизвикала неговото внимание и любопитство от онзи ден, когато бе хвърлила камъка по него?
Младото момиче се усмихна при спомена за изненаданите викинги, които бе повалила на земята като детски играчки. Е, тя не успя да улучи Виктор, камъкът удари по главата един от неговите хора и сега се питаше дали това стана нарочно или случайно. Рейна се опитваше да се убеди, че иска малко да си поиграе с Виктор, преди да го убие, но сърцето й казваше друго. Дори самата мисъл, че Виктор я е наблюдавал, я караше да изтръпва от вълнение.
Защо този викинг предизвикваше в душата й толкова странни и объркващи чувства? И какво от това, ако днес я е видял? Девойката се опитваше да се убеди, че това не я интересува, ала се чувстваше неспокойна и уплашена. Имаше и нещо друго. Не искаше никой да знае, че дълбоко в сърцето си тя беше една нежна и чувствителна девойка. Само природеният й брат Рагар познаваше тази страна от характера й.
Ала сигурно Виктор не я е видял. Сигурно…
Рейна извика, когато бебето внезапно дръпна дългата й коса и радостно изгука, явно доволно от себе си. Младото момиче го погледна и внимателно освободи малките пръстчета, които здраво стискаха кичур от косата й.