Тъй като времето се бе затоплило, той успя да убеди Хелга да готви навън и в къщата вече не беше задимено. Виктор говори с Ойрих относно поставянето на комин в къщата, ала скоро разбра, че в примитивната ковачницата не може да се изработи метален цилиндър за комина. Реши да се опита да конструира комин от камък и Свейн му помогна да избере подходяща скала, от която да се изсече комина.
В залата избухна силен смях и прекъсна мислите му. Той огледа мъжете около масата. Няколко мъже спореха силно помежду си кой е по-смел и силен, като шумно се надпреварваха да разказват за любовните си похождения.
— Когато бях в Константинопол — разказваше Кнут, — аз съблазних три от съпругите на императора в собствения му дворец и никой не разбра за това.
— Да не мислиш, че си ни смаял с приказките си? — презрително изсумтя Орм. — Твоите подвизи не са нищо особено. Помните ли какво се случи преди три зими?
— Ти говориш за времето, когато нападнахме онзи ирландски манастир, взехме монахините за робини, плячкосахме всичко и изгорихме онези техни манускрипти? — попита Свейн.
— Да, но не само „плячкосахме всичко“ — самодоволно продължи Орм. — Аз изнасилих четири монахини една след друга.
Избухна силен смях и Роло подигравателно се провикна:
— Какво толкова се хвалиш, че си оправил четири монахини. Спомняш ли си, когато нападнахме Шетландските острови? Аз обладах пет доячки една след друга на един и същи стол.
— А столът не се ли счупи? — попита Кнут.
— Женските бяха тези, които се счупиха — безочливо отвърна Роло.
Гръмкият смях на мъжете едва не събори стените.
— А вкусно ли беше маслото им? — попита някой от долния край на масата.
Роло се ухили.
— Да, а млякото им беше сладко като мед.
Отново избухна смях и Отар извика:
— Нашият вожд е най-добър от всички ни. Спомняте ли си, когато сам се справи с шестима бандити, които се опитаха да ни обесят на онзи пазар? Изби ги всичките.
— Да, а след това отпразнува събитието, като спа с шест жени за една нощ — добави Свейн.
Мъжете щяха да изпопадат от смях, докато техният вожд леко се усмихна. Питаше се доколко покварен е бил неговият съименник и предшественик. Той погледна към прегърбената робиня, която в този миг минаваше край него, и й се усмихна. В отговор тя му хвърли парче хляб. Младият мъж го хвана и промърмори някаква благодарност, а жената изсумтя нещо и излезе от стаята.
Ушите на Виктор вече горяха от похотливите разкази на хората му, но скоро и очите му не бяха пощадени. В стаята влязоха няколко робини, които слушаха с интерес преувеличените истории на викингите, тихичко се кискаха и си шушукаха нещо. Роло и Орм се нахвърлиха на две хубавички момичета и ги събориха върху пейките, поставени покрай стената. След това безсрамно повдигнаха полите им, бързо смъкнаха панталоните си и ги обладаха, докато робините викаха и стенеха от удоволствие. Останалите мъже викаха одобрително, а Куигли изрецитира няколко неприлични стиха.
Виктор беше ужасен и понечи да се намеси и да прекрати тази унизителна сцена, ала видя, че жените явно се забавляваха и с удоволствие задоволяваха похотта на воините. След като Роло и Орм свършиха, предадоха робините на Кнут и Свейн, които побързаха да смъкнат панталоните си и се нахвърлиха върху жените. Те не протестираха, а напротив, изглеждаха щастливи и доволни от това публично обладаване. Виктор бе изумен, че дори и кръвният му брат не виждаше нищо нередно във всичко това.
Кнут се насити на робинята, избута я настрани и се провикна:
— Вземи я ти сега, вожде!
— Не, благодаря — сухо отвърна Виктор.
— Да не би да си загубил заедно с паметта и мъжествеността си във Валхала? — изрева Кнут.
Неколцина пияни мъже се изхилиха.
— Може би Локи е отрязал мъжествеността на нашия вожд заедно с брадата му — подигравателно рече Роло.
Виктор не каза нищо, но се намръщи при тези противни пиянски подмятания на гостите си. В този миг в стаята влезе Ива и той мислено благодари на роговете, че не бе дошла по-рано, когато щеше да стане свидетел на този отвратителен разврат. Тя държеше малко агънце.
Кнут скочи и сложи ръка на ножницата си.
— Вече е време да направим жертвоприношение, вожде, и да вдигнем тост в чест на бог Один.
Ужасеният Виктор залитна, а останалите мъже тържествено се изправиха. Ива подаде жално блеещото агънце на Кнут.
Виктор видя как Кнут занесе животното до масата, седна, извади меча от ножницата и го вдигна. Младият мъж почувства как кръвта се отдръпва от лицето му.