— Няма да заколиш това агне! — извика той.
Кнут се поколеба, а Свейн се намръщи и се обърна към кръвния си брат.
— Вожде, ние трябва да принесем жертва на Один, за да му благодарим, че отново те върна при нас. Ако не го сторим, върховният бог ще бъде много недоволен от нас.
— Няма да доставите удоволствие на Один, като заколите едно невинно агънце! — извика Виктор. — Още повече че аз няма да позволя.
Мъжете учудено се спогледаха, а Кнут презрително изсумтя.
— Нашият вожд се е върнал от Валхала страхлив като жена.
При тази безочлива обида бойците притихнаха, а Свейн извади меча си и го насочи към Кнут.
— Ако още веднъж се осмелиш да обидиш нашия вожд, ти, син на Локи — изрева той, — ще те убия и ще те пратя право в пъкъла!
Кнут изруга, прибра меча в ножницата си, грабна агнето и го хвърли в ръцете на Виктор.
— Аз казах истината. Всички знаем, че крал Виктор не е повече Виктор Безстрашния. Нашият вожд явно предпочита агнета, вместо да бъде с жена.
Едноокият гигант се присъедини към останалите мъже, за да се скрие от Свейн и разгневения Отар. Виктор разбра, че уважението на воините, което бе успял да спечели толкова трудно, бе разбито на пух и прах. Ала той не можеше да позволи да заколят това нещастно животно само и само да се издигне в очите на хората си. Младият мъж продължаваше да държи треперещото и жално блеещо животно, което сякаш предусещаше жестоката си съдба. Лицето му бе смръщено, а погледът му не трепна, докато оглеждаше мъжете около масата. Може би трябваше да използва суеверния им страх от боговете, за да ги спечели отново на своя страна.
— Научих много неща, докато бях във Валхала — бавно заговори той, като галеше агнето, за да го успокои. — Научих се да уважавам всяко божие създание.
— За какъв бог говориш? — намръщено попита Роло. — Да не би да искаш да кажеш, че нашият вожд се е върнал от Валхала като християнин?
Разнесе се подигравателен смях. Виктор не им обърна внимание, изчака ги да млъкнат и бавно продължи:
— Дори и християните трябва да бъдат уважавани и зачитани, защото целият свят е създаден от Големия бог. Във Валхала разбрах, че Один не желае повече човешки или животински жертвоприношения.
Воините недоверчиво се спогледаха.
— А какво иска от нас Один, вожде, щом не приема повече жертвоприношения? — попита Роло.
— Една балада — бързо отвърна Виктор и добави: — и един тържествен тост в чест на моето завръщане.
Мъжете мълчаха объркани, а Свейн дръпна Куигли за туниката и грубо нареди:
— Хайде, измисли една балада, поете, иначе господарят ти ще се разгневи.
Черноокият ирландец се усмихна нервно, излезе напред и застана близо до Виктор. Той започна да говори, а викингите го слушаха с благоговение.
— Великият наш крал Виктор загинал като герой. Изтръгнат от дървото на живота, защитникът на своя народ възнесен сред звездите от ръцете на смелите валкирии, за да пирува с бог Один. С милостта на боговете безсмъртни отново е сред нас. Приветстваме нашия крал. Никой смъртен не се завръща от царството на смъртта. Единствен той оживя, за да ни води отново на бой пред вратите на Мидгард. Възхвала на Один.
Когато поетът замлъкна, воините вдигнаха пълните рогове за тържествен тост в прослава на Один и техния вожд. Виктор също вдигна своя рог, за да отпие от медовината, и облекчено си помисли, че все пак успя да се справи с положението. Но в този миг видя как Кнут сграбчи Ива и я повлече към пейката. Робинята не се противопостави, когато едноокият гигант я взе в скута си, но очите й ужасено погледнаха за помощ към господаря й.
Виктор подаде агнето на изумения поет, скочи на крака и се спусна към Кнут.
— Веднага пусни момичето!
Кнут, който вече бе сграбчил гърдите на момичето, се извърна към Виктор и изръмжа:
— Какво каза, вожде?
— Казах да оставиш тази робиня!
Викингът започна да си играе с медната брошка, закачена на рамото на Ива, и презрително заговори:
— Ще я оставя, след като си задоволя нуждите.
— Ти вече достатъчно задоволи похотливостта си с другите робини, които нямаха нищо против — възрази Виктор. — Защо искаш да насилиш Ива? Не виждаш ли, че тя е изплашена до смърт?
Кнут се ухили.
— Да, тя трепери като подплашено агне, но аз бързо ще я укротя.
Няколко от мъжете се засмяха цинично, агнето отново започна да блее, а вълците на Виктор изръмжаха, почувствали напрежението. Кнут все още държеше робинята.
— Това, което искаш да направиш, е лошо. Ива е още малка — каза Виктор.