— Ти грешиш, вожде — обади се Роло. — Това момиче е на шестнадесет години и е достатъчно голяма, за да сподели леглото на всеки от нас.
Виктор се обърна и бавно каза:
— В такъв случай ще се наложи да направя някои промени.
Мъжете недоволно замърмориха и възмутено погледнаха своя вожд.
— Да, трябва да има промени — нагло се обади Кнут. — Ние трябва да си изберем нов крал, който има лъвско сърце, а не е страхлив като жена.
Думите му сепнаха мъжете. Свейн скочи на крака, извади меча си и го насочи към гиганта.
— Предупредих те да не обиждаш нашия вожд, дяволско изчадие!
Чуха се уплашени викове. Свейн се спусна към Кнут, но Виктор го спря.
— Аз ще се справя сам, братко. — После се обърна и рече, като с мъка потискаше гнева си: — Казах ти да пуснеш робинята!
Викингът презрително изсумтя.
— Има ли достатъчно смелост нашият вожд, за да гледа как ще обладая това момиче? — И той посегна да вдигне полата на Ива.
Виктор го сграбчи за ръката.
— Ще я пуснеш веднага, мръсен негоднико!
Вълците изръмжаха заплашително и Кнут побърза да пусне робинята. Момичето хвърли един благодарен поглед към Виктор и избяга от стаята.
Лицето на Кнут бе почервеняло от яд и той заплашително се изправи пред своя вожд.
— Искаш да кажеш, че ти ми отказваш гостоприемството на твоя дом?
— Аз ти забранявам да изнасилваш едно шестнадесетгодишно уплашено момиче.
— Крал Виктор е прав — заговори младият Отар. — Ако една жена не желае да легне с някого, не бива да я принуждават да го прави.
Все още вбесен, Кнут извади меча си и го насочи към Виктор. Останалите мъже го гледаха ужасени. Единственото му око блестеше злобно и той презрително извика:
— Аз пък казвам, че ще я обладая, иначе тялото ти ще стане ножница за моя меч, Виктор Безстрашни!
Двамата мъже стояха един срещу друг — Кнут с меч в ръка, а Виктор — с ръка върху дръжката на сабята си. Тогава Виктор внезапно рече:
— Кажи ми как си загубил окото си.
В първия миг Кнут се вцепени от изненада. Стоеше, без да помръдне и гледаше втренчено своя вожд. После на лицето му се изписа объркване. Мъжете зад тях избухнаха в смях и това още повече смути гиганта.
— Да, Кнут, разкажи ни тази история! — извика Орм.
— Да, ние всички обичаме да я слушаме! — добави Роло.
Чуха се и още гласове, които окуражаваха Кнут да разкаже своята история.
Виктор погледна към едноокия гигант и разбра, че е успял да разведри обстановката, тъй като викингът отметна глава и се засмя. След това Кнут прибра меча в ножницата си и се обърна широко усмихнат към своя вожд, сякаш нищо не се бе случило и забравил напълно, че преди минута искаше да го убие.
— Е, аз имах схватка с една бяла мечка, далече от тук, в северната страна — гордо обяви Кнут.
— Хайде, Кнут, продължавай! — извика Орм.
— Но Локи, този стар сплетник, изглежда бе решил да ме накаже. Той взе окото ми, но в замяна аз получих мъдрост, както е станало и с великия Один.
Докато останалите бойци избухнаха в смях, Виктор сложи ръка на рамото му и рече.
— Великолепна история, приятелю.
— Да, Кнут има безстрашно сърце. Прилича на дракон — добави Свейн.
— И има смелостта на Тор! — извика Орм.
— Нека да вдигнем тост за този смел воин! — присъедини се и Виктор към него.
Тщеславието на Кнут бе удовлетворено и той се усмихваше важно, докато всички вдигнаха наздравица за смелостта му и воинските му подвизи. Всички отново седнаха около масата и Виктор облекчено въздъхна.
Всички се успокоиха и мъжете започнаха да разказват истории за собствените си подвизи, като преувеличаваха и разкрасяваха геройствата, които са извършили. Дойде ред и на Виктор. Той започна да описва времето, което уж бе прекарал в двореца на Один. Разказа как целунал всички валкирии и завоювал сърцата им, след това как пирувал до насита с Тор, като двамата изяли три вола, а после на връщане от Валхала по моста на дъгата срещнал троли и един великан с повече от сто глави. Мъжете слушаха със страхопочитание и от време на време развълнувано задаваха въпроси, за да научат нещо повече за царството на мъртвите воини.
Стана доста късно и всички вече бяха доста уморени от дългото угощение и безбройните истории. Изведнъж Хелга се втурна в стаята. Виктор видя, че косата й е разрошена, а роклята и бе раздърпана.
— Господарю! — извика тя. — Сред вас има враг! Пияните воини я изгледаха като онемели.
— Какво искаш да кажеш, Хелга? — попита Виктор.
— Привечер отидох да издоя кравите и Рейна Унищожителката ме нападна, завърза ме, а след това ме скри в конюшнята. Едва сега успях да се освободя.
— Рейна Унищожителката е тук! — възкликнаха ужасено мъжете.