Виктор скочи на крака.
— Рейна е тук? Къде е тя?
Хелга смутено се огледа. След това лицето й се изкриви от гняв и тя посочи към старата робиня, която цялата вечер бе поднасяла храната.
— Това е тя! — извика Хелга.
Мъжете се втренчиха невярващо в прегърбената робиня.
— Но това не може да е… — объркано заговори Виктор.
Не можа да продължи. Всичко, което се случи след това, бе толкова невероятно, че той остана с отворена уста. Старата прегърбена робиня изведнъж се изправи, отметна качулката и всички видяха красивото лице и дългата руса коса на Рейна Унищожителката!
— Това е Унищожителката! — извика един от воините.
— Да я убием! — изкрещя друг.
— Рейна! — извика Виктор.
В стаята настъпи суматоха. В началото Виктор беше толкова изумен, че само стоеше и гледаше, невярващ на очите си. Пияните мъже се бутаха един друг и се опитваха да се изправят, за да се нахвърлят върху неприятелката. Ала Рейна не се остави да я хванат. Тя нададе боен вик, който смрази кръвта на всички, и размахвайки юмруци наляво и надясно, изхвърча от стаята. Неколцина от воините бяха повалени на земята. Други се опитаха да се втурнат след нея, но бяха твърде пияни и се препънаха един в друг. Разнесоха се яростни ругатни.
Всичко стана толкова бързо, че в първия момент Виктор не можа да реагира. Ала след малко той се съвзе и се спусна след нея. Когато изхвърча от къщата, тя вече бе възседнала черното си пони, а в ръката си държеше факла.
— Рейна! Рейна! Почакай! — извика младият мъж.
Девойката препусна към постройката, където държаха сеното, спря коня си и се обърна. На лицето й играеше зловеща усмивка. Тя се наведе и хвърли горящата факла върху покрива.
— Не! — извика Виктор.
Ала вече бе твърде късно. Рейна се отдалечи в галоп, а до него достигна само тържествуващият й смях. Искаше му се да я удуши, но в същото време се възхищаваше на смелостта и дързостта на младото момиче.
— Вожде! Вожде! — извика Свейн зад гърба му. — Сеното гори!
— Няма значение — промърмори Виктор. — Тя си играе с нас както лисицата с пилетата, като в случая ние сме пилетата.
В това време мъжете наизскачаха от къщата и се спуснаха към горящото сено. Опитаха се да загасят пламъците, но беше твърде късно и сеното изгоря, ала други постройки не бяха засегнати. Нощта се огласи от викове и ругатни.
Накрая огънят утихна и Виктор, следван от вълците си, влезе в къщата. За негова изненада видя Ива, която седеше на неговия стол.
— Господарю — извика робинята и скочи на крака, — какво се случи?
Младият мъж уморено махна с ръка.
— О, няма нищо страшно, но сеното изгоря. — Той въздъхна. — Отсега нататък всяка жена, която прислужва по време на тържество, ще бъде с открито лице. Няма да позволя повече никакви качулки. Ива смутено наведе очи.
Виктор си припомни наглото поведение на Кнут към момичето и й се усмихна.
— Ти добре ли си?
Тя се хвърли към него и го хвана за ръката.
— Да. Благодаря, че ме спаси, господарю.
Младият мъж я прегърна дружески, след това се отдръпна и я погледна в очите.
— Наистина ли си сигурна, че си добре?
Девойката кимна.
— Бях много изплашена, но ти беше толкова Смел и беше готов да се биеш с Кнут заради мен, въпреки че аз съм само една робиня, а робините нямат право да се противопоставят на желанията на свободните мъже.
— Тези правила ще се променят — каза Виктор.
Момичето замислено го погледна.
— Аз мислих и реших, че ти си прав, господарю. Наистина съм твърде млада, за да споделям леглото на някой мъж.
— Браво. Ти си умно момиче — усмихна се младият мъж. — Всъщност, тази вечер аз стигнах до заключението, че още съм твърде млад, за да бъда с жена.
Ива неразбиращо повдигна вежди. Виктор се ухили и дръпна една от плитките й.
— Няма значение, малка палавнице. А що се отнася до теб, като пораснеш, ще ти помогна да си намериш добър съпруг. — Той се почеса по брадата. — Между другото, какво мислиш за младия Отар? Знаеш ли, след като ти излезе от стаята, той искаше да те защити.
— Наистина ли? — На лицето на момичето се изписа широка усмивка. — Мисля, че той е много хубав мъж, вожде. Но аз не мога да се омъжа за свободен мъж, а още по-малко за един от твоите приближени.
Виктор се намръщи.
— Е, ще видим. А и мисля, че ти няма още дълго време да бъдеш робиня.
— Ще ме освободиш ли, господарю? — развълнувано прошепна девойката.
— Когато му дойде времето. Но засега това ще бъде наша тайна, разбра ли?
Тя щастливо кимна.
— А сега върви да си лягаш.
Момичето се поклони и излезе от стаята.
Виктор си легна, а вълците се настаниха в краката му. Каква нощ! Като си помисли, че Рейна се е промъкнала в къщата му, през цялото време е присъствала на пиршеството и го е наблюдавала! Изглежда си играеше на котка и мишка с него!