Защо тя продължаваше да идва в неговите земи? Дали искаше да разбере как най-лесно може да го убие? Или бе заинтригувана от него, така както и той от нея?
Искаше му се последното да е истина, тъй като той наистина бе привлечен от тази жена. Отново си припомняше всичко, което се бе случило тази вечер. Искаше му се да я срещне отново и искаше да прекара живота си с нея, макар да знаеше, че ще трябва да положи доста усилия, докато опитоми тази валкирия. Много повече, отколкото да промени собствените си хора!
Сега беше убеден, че е изпратен със специална мисия на този остров. Тези хора живееха в общество с варварски традиции и смятаха, че така е естествено. Той бе обезпокоен от агресивното им поведение, бе възмутен от начина, по който се отнасяха с робите, за тях те бяха безправни същества, които можеха да изтезават, експлоатират и убиват. Дали щеше да успее да промени тези хора и начина им на живот, преди да е станало много късно? „Ще се опитам да го сторя — закле се Виктор, — дори да се наложи да умра за това.“ И докато все още беше техен вожд, нямаше да позволи да бъде изнасилена нито една жена, да бъде убит някой роб или да бъде принесено някое животно в жертва на боговете.
Докато яздеше към фиорда, тържествуващата усмивка на Рейна постепенно се стопи и тя се замисли за това, което се беше случило тази вечер. Беше присъствала на пиршеството и беше научила много за Виктор Безстрашния, може би много повече, отколкото бе искала. Тя откри, че той не позволи на хората си да изнасилват жени и да убиват беззащитни животни, което бе твърде странно за един жесток викинг. Девойката бе видяла, че той е внимателен, умен и справедлив човек. А когато се метна на коня си, за да избяга, тя видя, че той я гледа с някаква смесица от гняв, забавление и възхищение. Беше извикал името й с такава страст, че тя едва се сдържа да не остане при него.
Едва ли това, което научи тази вечер за младия мъж, щеше да й помогне да го победи. Всъщност сега той й се струваше още по-загадъчен и привлекателен. И това странно и плашещо я привличане, което изпитваше към него, се бе засилило. И ако не внимаваше, много скоро щеше да стигне дотам, че да харесва собствения си враг!
Достатъчно! — помисли си девойката, ядосана на себе си. Няма значение колко е хубав и колко внимателен изглеждаше Виктор. Той беше викинг, а тя знаеше, че не може да се вярва на никой викинг. Вече беше време да го унищожи, преди да бъде хванала в собствения си капан. И този път, закле се тя в Локи, нямаше да позволи на слабостта и женските инстинкти да застанат на пътя й.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Виктор най-сетне бе заспал, когато някаква ръка го раздруса. Той се събуди и видя Свейн, който се бе надвесил над него с лампа в ръка. Лицето на кръвния му брат бе изкривено от тревога.
Вълците сякаш усетиха нещо лошо и Гери и Тор изръмжаха. Виктор несъзнателно ги погали, за да ги успокои, и седна в леглото.
— Какво има? — попита той.
— Волфгард! Стражите съобщиха, че са видели кораба му, който се приближава към нашия бряг.
— По дяволите, той е истинска напаст, нали? — промърмори младият мъж и прокара ръка през косата си. — Какво ще правим?
— Ако побързаме, вожде, все още има време да се качим на нашия кораб и да му попречим да слезе на брега и да ни нападне.
Виктор се намръщи.
— Не е ли по-добре да го изчакаме да слезе на сушата и тогава да го нападнем? Можем да се скрием в скалите и да му устроим засада.
На свой ред Свейн също се намръщи, явно недоволен от думите на краля си.
— Викингските воини не се крият от враговете си като жени, вожде.
Виктор въздъхна. Тези мъже не знаеха нищо за военна тактика и стратегия. Той бе запратен да живее в жестоки времена, когато мъжете разчитаха само на грубата физическа сила. Може би щеше да успее да направи някои промени и да ги научи на нови неща, но сега трябваше да реши как да защити хората си.
— Добре, Свейн — съгласи се той и стана от леглото. — Ще се качим на кораба и ще се опитаме да попречим на Волфгард да слезе на брега. Събуди останалите.
— Вече казах на Отар да ги събуди.
— Добре. Оседлай конете. Ще се срещнем в конюшнята.
Младият мъж побърза да се приготви за предстоящия бой. Облече кожения си жакет, панталоните, ботушите, сложи ризницата и железния шлем, грабна широката сабя и щита и се втурна навън в студената нощ.
Малко по-късно двамата със Свейн препускаха през тундрата към фиорда, като се ориентираха по лунната светлина. Когато пристигнаха на брега.