Виктор ловко избегна удара на противника си и силно го удари с щита си. Мъжът изохка и се свлече на палубата.
Ала младият мъж не успя да си поеме дъх, тъй като пред него се изправи друг воин, който крещеше и неистово размахваше сабята си. Очите на мъжа горяха с див пламък. Виктор разбра, че срещу него стои един луд, опиянен от боя и потоците кръв. Той успя да го отблъсне, въпреки че виковете на мъжа смразяваха кръвта му. Най-после успя да удари викинга с плоската страна на сабята си. Последният извика диво като ранено животно, обърна се и побягна към кораба на Волфгард. Виктор реши, че е по-разумно да го остави да избяга.
Младият мъж пое дълбоко дъх и се огледа. Видя, че Волфгард се бие с Роло, и понечи да се притече на помощ на приятеля си. Ала преди да направи няколко крачки, Рейна препречи пътя му.
На лицето й играеше свирепа усмивка.
— Ето че отново се срещнахме, викинг! — извика тя. — И то по-скоро, отколкото си мислеше.
Виктор не успя да й отговори, тъй като тя размаха сабята си и се хвърли към него. В първия миг младият мъж не знаеше какво да прави. Не можеше да си позволи да се бие с жена, но трябваше да се предпази от този демон в женски облик. Реши да се отбранява и да се постарае да не я нарани.
Валкирията замахна със сабята си, но той отби удара с щита. Това я вбеси и тя още по-ожесточено се нахвърли към него. Виктор продължи да отблъсква ударите й.
Тя скоро разбра, че той не иска да се бие с нея и гневно извика:
— Сражавай се, син на злото! — И ожесточено се спусна към него.
Ала Виктор продължи да се отбранява, без да нанася удари.
Младият мъж почувства, че започва да губи сили, но в този миг проехтя вик на Волфгард към хората му да се оттеглят. Воините му се спуснаха към кораба си.
Разгневената валкирия отпусна сабята си и се втренчи в противника си. Сякаш се чудеше как да го убие. После, преди той да може да реагира, тя го удари по главата с тъпата страна на сабята си. Виктор се олюля от удара, но в следващия миг разбра, че тя просто си играе с него. Искаше да покаже, че ще го убие, когато тя реши.
— Засега сбогом, викинг! — извика тя, обърна се и побягна с останалите.
Стоеше неподвижно и гледаше как се отдалечава. След това в него избухна гняв и той се втурна след нея. Успя да я стигне тъкмо когато тя вече се прехвърляше през бордовата ограда и я сграбчи за глезена. Тя извика и го ритна силно, за да се освободи от ръцете му. Допирът до нейната гладка и мека кожа го развълнува. Девойката успя да се изтръгне от ръката му, но Виктор успя да свали от глезена й една медна гривна с изящна украса.
Волфгард и хората му вдигнаха платната и корабът им се отдалечи към фиорда. Виктор гледаше след него и сърцето му се свиваше от безпомощен гняв. В едната си ръка стискаше гривната на валкирията. Тогава я видя. Тя стоеше на палубата гордо изправена и го гледаше с презрение. Той се ухили, размаха гривната и й прати въздушна целувка. Видя как лицето й пламна от гняв. Младият мъж отново й се усмихна и помаха с ръка. Сърцето му бе изпълнено със задоволство. Бяха успели да отблъснат още едно нападение на Волфгард!
Ала радостта му скоро се стопи. Зад гърба му се разнесе вик на Свейн:
— Вожде! Ела бързо!
Виктор се втурна към него. В средата на кораба неговите хора се бяха събрали около двама покрити с кръв воини, които лежаха безжизнено на палубата. Младият мъж разтревожено погледна към Свейн.
— Вожде, Сигурд и Магнус са мъртви — тъжно промълви той.
— По дяволите! — извика Виктор и се огледа. — Пострадал ли е още някой?
— Не, вожде — отвърна кръвният му брат. — Почти всички сме ранени, но ще се оправим…
— Това е истинско нещастие за семействата на Сигурд и Магнус. Каква ужасна загуба! И защо, по дяволите, се води тази кръвна вражда?
Мъжете объркано се спогледаха.
— Ами преди пет години Волфгард открадна от нас един кит, който беше изхвърлен на нашия бряг — неуверено каза Кнут.
— Не, май че враждата започна след като Волфгард открадна три наши робини — намеси се Орм.
— Не, вие бъркате — прекъсна ги Роло и се почеса по брадата. — Всичко започна, когато Волфгард и хората му ни откраднаха няколко надгробни камъка.
— Не, не, всички грешите — обади се Отар. — Моят баща ми каза, че враждата е започнала, когато Волфгард и хората му са прерязали мрежите ни в океана и са откраднали уловената риба.
— Е, сега ще ми кажете ли коя от всичките тези истории е вярна? — остро запита Виктор.
Настъпи тишина и мъжете смутено се спогледаха.
— Вожде, никой от нас не си спомня — неохотно отвърна Свейн.