— Крал Виктор, ти си мой враг, но преди да умреш, искам да те запозная с моите приближени. Това е моята заварена дъщеря, Рейна, а това е моят син Рагар.
Бяха влезли в къщата на Волфгард и Виктор кимна към младия мъж с чувствително лице, когото бяха нарекли Рагар и който седна от дясната му страна. Рейна се приближи към него и той иронично промърмори:
— Струва ми се, че вече имам честта да се запозная с твоята заварена дъщеря.
Волфгард се засмя, а девойката презрително изсумтя.
Виктор отпи от чашата с бира, която неговият домакин му предложи, и мислено благодари на боговете, че все още беше жив. В средата на стаята имаше изкопана яма, която служеше за огнище. Стаята бе изпълнена с гъст дим и очите на Виктор се насълзиха. Виктор, Волфгард, Рейна и Рагар седнаха на пода около огъня. До вратата бяха застанали двама викинги със свирепо изражение на лицата, а ръцете им стискаха дръжките на сабите.
Рейна кръстоса дългите си крака и с безучастно изражение на лицето отпиваше от бирата си. За разлика от нея Рагар погледна госта с искрено любопитство, а след това се обърна към баща си, който трябваше пръв да заговори. На красивото лице на младия мъж бе изписано дълбоко уважение.
Виктор веднага забеляза приликата между Рейна и Рагар — двамата имаха волеви брадички, високи скули, кафяви очи и руси коси, с тази разлика, че косата на Рейна бе дълга и права, а тази на брат й бе къса и къдрава. Младият мъж си припомни грубото държание на Рейна, когато се изплю в лицето му, и се запита как ли Волфгард се разбираше с децата си, които, макар че си приличаха на външен вид, явно бяха доста различни. После се сети, че братът и сестрата имаха обща майка, но бяха от различни бащи и във вените на момичето не течеше кръвта на Волфгард. Само Один знаеше откъде бе наследила тази жестокост.
Колкото до Волфгард… Виктор внимателно изучаваше своя враг. Викингът беше едър мъж, който приближаваше петдесетте. Ала все още имаше здрави мускули и явно притежаваше огромна сила. Лицето му бе загоряло и въпреки че времето бе студено, той беше облечен по спартански — с кожен жакет без ръкави и тесни кафяви панталони. Имаше златен пръстен, украсен с глава на вълк, гривна от слонова кост, а от шията му висеше груба огърлица с правоъгълни кехлибари и малки фигурки на различните северни богове, изработени от бронз и злато, както и чука на бог Тор.
Лицето на Волфгард бе с груби черти, белязано от многобройните битки, носът му бе изкривен на една страна и Виктор предположи, че няколко пъти е бил чупен. Младият мъж се взря в жестоките очи на врага си и осъзна, че все още е жив, тъй като Волфгард се забавляваше от присъствието му. Когато му омръзнеше да издевателства над своя враг, Виктор щеше да бъде мъртъв.
— Какво те накара да дойдеш в моето село, Виктор Безстрашни — започна Волфгард, — герой ли си или просто глупак? — В стаята избухна груб смях, само Рагар остана сериозен. — Доста глупаво си постъпил — подигравателно продължи Волфгард. — Чух, че след като си се завърнал от Валхала, си загубил паметта си, но сега мисля, че си загубил и разума си.
— Не съм съгласен с теб — спокойно отвърна Виктор, без да обръща внимание на подигравателния смях. — Да се опиташ да сложиш край на една безсмислена вражда, без да използваш груба сила, е признак на много по-голям разум.
Волфгард презрително махна.
— Не се опитвай да ме баламосваш с подобни приказки. Враждата е от много години и няма да спре заради някаква твоя прищявка, Виктор Безстрашни.
— А можеш ли да ми кажеш защо е започнала тази вражда?
Волфгард се намръщи.
— Вожде, нали враждата започна, когато хората на Виктор ни откраднаха една полярна мечка, която искахме да продадем в Хедеби? — провикна се един от стражите.
— Не, не — възрази другият, — враждата започна, когато хората на Виктор подпалиха една от нашите лодки.
— Мисля, че и двамата грешите — намеси се Рагар. — Един от моите братовчеди ми разказа, че враждата е започнала, когато крал Виктор отказал да даде разрешение една жена от неговия род да се омъжи за един от воините на баща ми.
— Е, кое е вярно? — обърна се Виктор към Волфгард.
Викингът сви рамене.
— Изглежда, че никой не си спомня.
— Значи вие се биете на живот и смърт и никой не си спомня защо?
— Няма никакво значение защо е започнала враждата — остро рече Волфгард. — Сега да се бием е въпрос на чест. И в името на Один, ще ти кажа, че има само един начин на Ванахейм да има мир: ако твоето племе напусне острова.
— Защо това да е единственият начин? Моето племе се е заселило първо на този остров.