Волфгард презрително изсумтя.
— Да, но скоро след като ние дойдохме, ти и хората ти ни изгониха от тази страна на фиорда. И в крайна сметка, трябва да ти кажа, че на този остров няма място едновременно за моите и за твоите хора.
Виктор озадачено поклати глава.
— Не мога да повярвам, че чувам всичко това. Ти говориш така, сякаш си излязъл от някакъв лош уестърн. Няма ли да добавиш, че един от нас трябва да напусне Додж преди залез слънце?
— Какво е това „Додж“ — изумено запита Волфгард.
Но преди Виктор да отговори, Рагар го изпревари:
— Татко, може би нашият гост говори разумно. Няма ли да е по-умно, ако сложим край на това клане? Не могат ли нашите хора да намерят начин да живеят в разбирателство с останалите?
— Ха! — Волфгард гневно изръмжа и се нахвърли върху момчето. — Ти си страхлив като жена, сине. Трябваше да се откажа от теб още когато се роди, и без това беше толкова хилав и немощен. Но аз се вслушах в молбите на майка ти и се смилих над теб, защото си мислех, че във вените ти тече и моята кръв. Не ме карай отново да съжалявам за милосърдието си, като говориш като страхливец, и то в присъствието на нашия враг!
Рагар покорно сведе глава.
— Да, татко.
Виктор погледна към Рейна, която на свой ред се обърна към Волфгард. Той видя, че пръстите й стиснаха силно дръжката на кинжала, закачен на кръста й, а кафявите й очи гневно засвяткаха. Нима думите на Волфгард бяха предизвикали нейния гняв? И дали тя щеше да се осмели да защити природения си брат?
Волфгард погледна Виктор и се ухили.
— О, тези деца, колко неприятности ми причиняват. Тази — той посочи към Рейна — има сърце на лъв, но не изпитва уважение към своя вожд, а този — и той кимна към Рагар — е слабохарактерен и страхлив също като майка си.
В този миг Рейна се изправи гневно и се обърна към втория си баща.
— Ако още веднъж обидиш брат ми или майка ми, ще те изкормя като риба и ще изхвърля червата ти в морето!
Волфгард стисна зъби и я изгледа заканително.
— Седни на мястото си, заварена дъще, и запази злобата си за нашия враг или ще ти отрежа езика!
Рейна отстъпи с явна неохота, но продължи да мята убийствени погледи към втория си баща.
Волфгард тръсна глава и се обърна към Виктор.
— Както ти казах, няма никакво уважение към своя вожд. Отдавна да съм й прерязал гърлото, ала е позорно за един викинг да убива жени. А и освен това тя се бие доста добре. — Волфгард намигна на госта си. — Може би именно тя ще те прати скоро на онзи свят, Виктор Безстрашни.
Виктор не обърна внимание на последните думи.
— Ти все още не ми отговори защо не може да се прекрати тази вражда и всички спорни въпроси да се уредят по мирен начин. Уверен съм, че това е възможно. Защо да не поговорим? Ако ти и хората ти се чувствате обидени от мен и моите хора, можем да помислим за някакво обезщетение…
Волфгард се засмя.
— Ти не ме разбра, Виктор. Аз не искам твоите кървави пари.
— А защо не?
В очите на викинга блесна жесток пламък.
— Може би защото тази вражда ми доставя удоволствие и аз не искам да се откажа от нея.
За миг Виктор остана толкова смаян, че дори не можа да отговори. По дяволите тези викинги и тяхната войнственост! Той знаеше, че и в неговото племе имаше хора като Кнут, Роло и Орм, които бяха толкова кръвожадни колкото и Волфгард.
— Не си ли съгласен с мен, Виктор? — запита •Волфгард.
— Не знам какво ти доставя удоволствие — остро отвърна Виктор. — Колкото до мен, аз предпочитам да живея в мир, без жестокости и насилие.
— Кажи ми, Виктор, само заради това ли дойде днес в селото ми? Да бъбриш за мир и разбирателство като някаква жена?
— Вече ти казах, че ако се сложи край на враждата, ще можем да живеем по-добре тук, във Ванахейм, и ще постигнем по-добри резултати.
— Ба! — присмя се викингът.
— Вожде, защо не заповядаш да убием това отвратително псе? — обади се един от стражите. — Доста дълго слуша глупавите му бълнувания. А и мъжете нямат търпение да се разправят с него.
Виктор се опита да запази спокойствие и да не издаде страха си. Жестоките очи на Волфгард се присвиха.
— Да, този страхливец повече не ми е интересен, може би виковете му ще са по-забавни.
Пазачите пристъпиха напред със зловещо ухилени лица и Виктор ужасено си помисли, че след секунди ще се превърне в храна за кучетата. Тогава внезапно се чу гласът на Рагар.
— Но, татко, ако убиеш врага си, кой ще води хората му против теб?
Волфгард се поколеба и се почеса по брадата. Виктор погледна с благодарност към Рагар и се почувства окуражен, когато младият мъж му се усмихна в отговор.
Волфгард вдигна ръка, даде знак на хората си да се отдръпнат и после кимна към Рагар.