— Да, сине, за пръв път и ти да кажеш нещо вярно. — После погледна към Виктор. — Този път ще те пуснем да си вървиш необезпокояван от никого, защото ти наистина ни позабавлява с всички тези приказки за край на враждата. Но не се опитвай да идваш отново в селото ми.
— Имаш думата ми — отвърна Виктор и разтри наранените си ръце.
Волфгард се ухили.
— А сега да пием за моето благоволение и за твоето по-добро бъдеще. А един ден може да се срещнем в някоя битка. — Той закри устата си с ръка и извика: — Сибеал, донеси още бира!
— Следващия път… — започна Виктор.
— Нека сега да спазим традицията — безцеремонно го прекъсна Волфгард и отново извика: — Сибеал, къде си, мързелива, ирландска робиньо?
Татко, за мен ще бъде чест — предложи Рагар.
— Не ме обиждай, като предлагаш да свършиш тази женска работа — озъби се Волфгард на сина си и се обърна към Рейна. — Дъще, иди и ни донеси още бира.
Девойката го изгледа надменно, но не помръдна от мястото си.
Лицето на Волфгард потъмня от гняв.
— Отивай или ще те пребия до смърт!
Момичето продължи да го гледа, а пръстите й стискаха дръжката на кинжала.
Волфгард скочи на крака и размаха юмруци.
— Дяволска дъще, ще ти извия врата с голи ръце!
Рейна също се изправи на крака. На устните й играеше зловеща усмивка и тръпки полазиха по гърба на Виктор. Двамата стояха един срещу друг. В стаята настъпи зловеща тишина. Волфгард посегна към ножницата, за да извади меча си, а пръстите на Рейна продължаваха да стискат кинжала.
В този миг в стаята влезе висока, привлекателна жена с дълга черна, вече започнала да посивява, коса, която носеше бъчвичка с бира.
— Господарю, нося ти питието. Прости ми за закъснението, но с тези стари кости вече се движа по-бавно. Но ето, че вече съм тук и с удоволствие ще ви поднеса бирата.
За миг вбесеният гигант остана прав, след това изръмжа нещо към Рейна, но седна на пода. След миг и Рейна седна, но презрителният й поглед не се отделяше от втория й баща. Напрежението в стаята постепенно намаля, а робинята постави пълните рогове пред Волфгард и Рагар. Волфгард отпи няколко големи глътки бира и явно се успокои.
Виктор кимна към Рейна и заговори:
— Тя е едно разглезено малко зверче, не е ли така? И макар и да си мой враг в случая, ще ти кажа, че симпатиите ми са на твоя страна.
Волфгард изсумтя.
— Бих искал да видя мъжа, който може да я опитоми.
Изведнъж в главата на Виктор проблесна една мисъл. Той погледна напрегнато към Рейна, която му отвърна с леден поглед, изпълнен с презрение. Това момиче наистина се държеше като малка кучка и внезапно младият мъж Почувства непреодолимото желание да я постави на мястото й и да разтопи леденото й държание.
Той решително се обърна към домакина си.
— Дай я на мен — внезапно предложи той. — Аз ще я опитомя, ако ти спреш враждата.
При това невероятно предложение Волфгард отметна глава назад и избухна в смях. Стражите също го последваха, а Рейна явно се забавляваше от предложението на Виктор.
— Ти смяташ, че ще я опитомиш? — присмя се той. — Та ти ще бъдеш толкова безпомощен пред нея, колкото Фрея пред Локи.
— Какво ще загубиш, ако ми дадеш тази възможност? Сам знаеш, че момичето е като трън в задника ти…
— Да — прекъсна го викингът и злобно се ухили. — Наистина, мисълта да я направя трън в твоя задник, Виктор Безстрашни, много ме изкушава.
— Тогава защо не ми я дадеш? — настоя Виктор.
Волфгард погледна към непокорната си заварена дъщеря, чийто устни бяха презрително извити.
— Защото не искам да те улеснявам, Виктор Безстрашни. Не мога просто така да ти дам заварената си дъщеря, въпреки че тя се държи предизвикателно към мен. — Той замълча, в сивите му очи блесна хитро пламъче. — Но можем да сключим една сделка с теб.
— Говори — нетърпеливо рече Виктор.
Волфгард присви очи и внимателно погледна към Рейна.
— Ако искаш тази валкирия, ела и я вземи. Опитоми я и я накарай да ти роди син. В деня, в който се роди, аз ще сложа край на враждата.
Виктор погледна девойката, която стоеше неподвижно, без да показва никакво вълнение. Що за студено създание беше това момиче, което не проявяваше нито страх, нито някакъв интерес, докато двама мъже се уговаряха за съдбата й? Навярно тя беше уверена, че може лесно да се справи с всеки един от тях. Младият мъж си помисли, че доста трудно, ако не невъзможно, ще бъде да спечели доверието и.
— Е, съгласен ли си, викинг? — попита Волфгард.
— Да — отвърна Виктор и погледна към гордата девойка. — Рейна ще бъде моя невяста.