— Какво каза? — учудено се намръщи Волфгард.
— Казах, че ще се оженя за тази малка вещица — отсече Виктор.
Грозното лице на Волфгард се озари от победоносна усмивка.
— Сега сделката става още по-интересна, викинг. Ти ще се ожениш за моята заварена дъщеря, когато морето заври през пролетта! — Мъжът избухна в смях. — Нека да вдигнем тост за твоята глупост!
Виктор и Волфгард отпиха от чашите си. Волфгард се размекна от изпитата бира и започна да се шегува с госта си.
— Предстои ти много тежка задача, Виктор Безстрашни. Трябва да те предупредя, че Рейна вече е разведена.
Виктор злобно се усмихна.
— Това значи, че няма да получа за жена една невинна девойка? — Младият мъж видя как лицето на Рейна почервеня от гняв, а очите й яростно заблестяха и това му достави истинско удоволствие.
— Когато навърши петнадесет години — обясни Волфгард, — аз я омъжих за един от най-смелите ми воини, Торстейн Страшния. Ала през нощта, когато се опитал да докаже съпружеските си права, тази валкирия кастрирала бедния момък. Следващата сутрин тя важно се разхождаше из селото, обута в неговите панталони. Това означаваше край на брака и ги обявихме за разведени.
— Страхотно момиче — промърмори Виктор. — Предполагам, че Торстейн вече не се нарича Страшния?
Волфгард тъжно кимна.
— Сега той е един нещастен и смирен мъж, който непрекъснато се върти край жените и върши женска работа.
Виктор видя, че в очите на Рейна блесна отмъстителен огън. О, това наистина беше много опасна жена! Тази валкирия доста дълго си бе играла с него на котка и мишка, помисли си младият мъж. Но сега котката вече беше готова за нападение! Без да откъсва поглед от нея, той мислено се закле:
„Всичко ще бъде различно между нас, Рейна. Ти си непокорно създание, но аз ще те опитомя — надявам се това да стане с нежна ръка, ала мога да бъда и твърд, когато се налага. Можеш да се противопоставяш и да се бориш с мен, но един ден ще бъдеш моя и аз ще спечеля любовта ти. Ние трябва да бъдем заедно завинаги, ти и аз.“
Рейна стоеше с невъзмутимо лице. В стаята настъпи тишина.
— А сега е по-добре да се връщаш в селото си, Виктор Безстрашни — обади се Волфгард, — преди аз или хората ми да сме променили решението си.
Виктор благодари на Волфгард за гостоприемството и побърза да напусне къщата. Стражите го придружиха до края на селото. Младият мъж бе убеден, че е намерил начин да прекрати враждата и едновременно с това щеше да спечели жената на своите мечти, жената, която бе негова съдба…
А Волфгард се беше излегнал пред огъня и доволно потриваше ръце. Той наистина беше много умен мъж, а Виктор Безстрашния се бе показал като пълен глупак. Този мъж току-що бе сключил една глупава сделка. Волфгард беше убеден, че няма мъж на тази земя, който е способен да опитоми заварената му дъщеря. Ала можеше да използва вродената жестокост на момичето. Тя рано или късно щеше да прати Виктор Безстрашния в ада. Гигантът доволно се ухили. Той нямаше да пречи на Виктор и щеше да го остави безпрепятствено да отвлече девойката. Мигът, в който я вземеше, щеше да бъде началото на неговата гибел.
Внезапно го прониза една мисъл. А ако Рейна постъпи по друг начин само за да направи напук на втория си баща? Ако стане вярна на Виктор и хората му, за да може да унищожи племето, сред което бе живяла и отрасла? Тази мисъл накара кръвта му да закипи, ала след това той отхвърли тази идея и жестоко се усмихна. Всъщност той се съмняваше, че Унищожителката ще го предаде, тъй като тя искрено презираше и ненавиждаше Виктор.
А ако все пак момичето го измами, в селото на Виктор имаше доверен човек, който щеше да му каже всичко. Тогава Волфгард щеше да се погрижи тази вещица да изчезне от лицето на земята. В крайна сметка, победата щеше да е негова и той облекчено въздъхна. Така или иначе скоро щеше да се отърве от Рейна.
ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
Когато Виктор се отправи към фиорда, Рейна го наблюдаваше скрита зад базалтовите скали. Тя бе проследила Виктор и двамата воини на втория й баща, които го съпроводиха до пристана. На няколко пъти младото момиче изпита желание да изстреля една стрела в гърба на викинга. Ала знаеше, че така постъпват само страхливците. Трябваше да се срещне лице в лице с този надменен варварин и да го прониже със сабята си, загдето се осмели да заяви, че ще я опитоми и ще я направи своя съпруга. Ще го убие, преди той да се приближи до нея и да я докосне.
В последния час любопитството, което изпитваше към младия викинг, бе прераснало в ярост. Може и да я беше заинтригувал, но сега имаше наглостта да заяви, че тя ще бъде негова. Преди много години Рейна се бе заклела, че няма да позволи на никой мъж да я притежава против волята й или да я отведе със себе си, така както бяха сторили тези варвари, когато беше малко дете. А сега този мъж отново заплашваше свободата й, независимостта й и бъдещето й и тази мисъл я караше да полудява от ярост.