Дано бог порази Волфгард, загдето бе сключил тази сделка. Девойката си припомни разговора между двамата мъже и гневно стисна зъби. Как се осмеляваше Волфгард да я предлага в замяна на прекратяването на враждата!
Тя видя, че стражите се връщат, побърза да напусне укритието си и се отправи към селото. В гърдите й се надигна тревожно съмнение. Защо въпреки цялата си омраза и гняв, които изпитваше към Виктор, тя на няколко пъти досега му беше подарявала живота и сега отново се намеси, когато хората на Волфгард искаха да го убият? Знаеше, че дълбоко в себе си се възхищава от смелостта на младия мъж, който бе дошъл невъоръжен в селото на врага си. Рейна не бе страхлива, но бе сигурна, че никога няма да има смелостта да се реши на подобна постъпка. Виктор Безстрашния беше или глупак, или най-смелият мъж, когото някога бе срещала.
В действителност след връщането си от Валхала той наистина изглеждаше различен отпреди. Бойците на Волфгард си шепнеха, че боговете са благословили Виктор и са му дали свръхчовешка сила. Той изглеждаше различен и на външен вид. Изглеждаше по-висок, по-мускулест, а чертите на лицето му бяха по-правилни и по-красиви. Сините му очи бяха още по-сини отпреди, излъчваха някаква тайнственост и чар, на които не можеше да се устои, а от цялото му същество бликаше енергия. Всичко това я смущаваше и я караше да се чувства неуверена и объркана: Дори русата му коса беше по-гъста и по-лъскава и събуждаше у нея странни желания. Искаше й се да зарови пръсти в тази мека като коприна коса.
Девойката ядосано тръсна глава. Този викинг наистина събуждаше у нея забранени чувства. Сега трябваше да се бори и със себе си. В сърцето й нямаше място за любов, не трябваше да мечтае за съпруг, деца и дом. Трябваше да отмъсти на всички викинги, а сега Виктор се изпречваше на пътя й и дори заявяваше, че тя ще бъде негова съпруга!
Откакто бе принудена да живее сред тези варвари, тя не бе изпитвала плътски желания. Младото момиче си припомни инцидента, който се случи, когато беше на петнадесет години. Волфгард и приближените му празнуваха в голямата стая. Тя бе влязла съвсем неочаквано и тъкмо в този миг Егил лежеше върху една робиня, която трепереше от ужас, и я обладаваше брутално пред пияните мъже. Момичето застина от ужас, а в този момент Егил я забеляза и безсрамно й предложи да се наслади и тя на неговата мъжественост. Воините избухнаха в смях. Рейна се усмихна жестоко и запрати острия си кинжал между разтворените бедра на Егил. Мъжът като обезумял прикри члена си, който висеше безпомощно отпуснат, а останалите го засипаха с подигравки.
Онази вечер всички мъже научиха един важен урок. Макар че продължаваха да я дразнят и да й се подиграват, никой от тях не се осмели да я докосне и да посегне на нейната невинност. А когато Волфгард я омъжи за Турстейн, още първата нощ го превърна в тлъсто скопено прасе.
И Виктор Безстрашния нямаше да бъде мъжът, който ще отнеме нейната девственост, макар че бе пробудил у нея неподозирани желания, особено днес, когато изгарящият му поглед не се отделяше от нея. По дяволите тези красиви сини очи! Никой не трябваше да узнае за тайното влечение, което изпитваше към този викинг, и това бе една от причините да се изплюе в лицето му пред всички. Трябваше да го убие колкото се може по-бързо, преди тази слабост, която изпитваше винаги когато го видеше, да я завладее напълно и да отнеме воинската й сила.
В центъра на селото тя се срещна с двама от приближените на Волфгард — Бьорн и Дирк, — които се ухилиха цинично и започнаха да я дразнят.
— Изглежда, че нашата ледена принцеса скоро ще стане младоженка — подигра се Бьорн.
Дирк я изгледа и подигравателно се засмя.
— Да, малката кучка ще разтвори краката си пред нашия враг, въпреки че досега ги стискаше пред смелите воини от собственото си племе. И сега, питам ви, господарке, нима това е правилно?
Рейна извади меча си.
— Затворете си гадните уста, мръсни прасета! Няма да разтворя краката си пред никой мъж! И ще пробода всеки, който още веднъж се осмели да каже, че ще стана жена на Виктор Безстрашния!
Двамата мъже се засмяха, а към тях се присъединиха още трима.
— Аз заявявам, че тази малка валкирия най-после си намери майстора! — изръмжа Гарм.
— Да, така е. А дали да не улесним нашия враг и да проправим пътя му, като преди това се позабавляваме с нея? — предизвикателно извика Егил.