— Спомням си как нашият вожд каза миналата зима, че всеки мъж, който успее да се пребори с Рейна, може да я има — подигравателно рече Лейф.
Мъжете започнаха да се приближават към девойката, която размаха меча си.
— Назад, мерзавци! Необходими са много повече от петима мъже, за да можете да се преборите с мен, страхливи псета!
Ала мъжете продължаваха да се хилят цинично и се приближаваха към нея. Момичето с тревога се запита дали наистина ще успее да се справи и с петимата. В този миг се появи Рагар, придружаван от приятеля си Харалд.
— Какво става тук? — Рагар намръщено огледа мъжете.
— Ние само се закачаме със сестра ти — войнствено отвърна Егил.
— Оставете сестра ми и се заемете със задълженията си — сухо нареди Рагар.
— Ти защитаваш ли я, момче? — презрително запита Егил.
Едрият Харалд бързо изтегли меча си.
— Да, нашият бъдещ вожд трябва да защити сестра си, а същото ще направя и аз.
Мъжете знаеха, че Харалд е един от най-смелите и най-добри бойци, а като се прибавеха и Рейна и Рагар, нямаше да им бъде лесно да излязат с чест от тази схватка. Затова те се спогледаха и бавно се отдалечиха.
— Благодаря ти, братко — облекчено въздъхна Рейна. Тя кимна и към Харалд, привлекателен мъж на двадесет и една години със зелени очи и руса коса. — Дължа благодарност и на теб, Харалд.
Младият мъж се поклони и предано я погледна. Красивото му лице се озари от усмивка.
— Винаги съм на твое разположение, господарке.
— Не мога да разбера защо воините на Волфгард изведнъж започнаха да се държат толкова противно с мен — замислено рече Рейна. — Обикновено те не се осмеляват да ме предизвикват по този начин.
— Да, струва ми се, че са променили отношението си към теб, сестро — разтревожено промърмори Рагар, а после кимна към приятеля си. — Нека по-късно изпитаме новите коне, приятелю. Ще ме извиниш, но сега бих искал да поговоря със сестра си.
Харалд кимна и се отдалечи. Младият мъж докосна ръката на Рейна.
— Сестро, трябва да поговорим.
Девойката кимна и го хвана за ръката. Те излязоха от селото и се упътиха към гробището, там, където от пет години лежеше майка им. На гроба й се издигаше един езически камък с рунически надпис. Младото момиче погледна към брат си. Той приличаше на умрялата им майка, не на Волфгард, и това беше една от причините да го обича толкова много. Рагар бе наследил от майка си изящно изваяния нос, кафявите очи и острите черти на лицето. Ала сега около чувствените му устни се бе появила тревожна гънка, а обикновено гладкото му чело бе намръщено.
— Кажи какво те тревожи, братко.
Младият мъж извинително се усмихна.
— Мисля, че нашият баща постъпи много прибързано днес, когато сключи тази подла сделка с Виктор Безстрашния.
— Да, всъщност не съм изненадана. Волфгард се държа като жалък страхливец, какъвто си е — горчиво отвърна девойката.
— Мислиш ли, че Виктор Безстрашния ще успее да те отвлече? — попита Рагар, без да обръща внимание на не особено ласкавата забележка за баща му.
— Не ме обиждай, като ми задаваш подобни въпроси — изсумтя презрително Рейна.
Рагар продължаваше да я гледа тревожно.
— Както и да е, възможността да станеш съпруга на Виктор е обида за нашите воини. Те се чувстват засегнати, че нашият баща дава възможност на Виктор да те спечели за своя жена, вместо да позволи на един от тях да те вземе за съпруга.
Рейна злобно се усмихна.
— А, ето защо Егил, Гарм и останалите се нахвърлиха така върху мен.
Рагар сериозно кимна.
— Тяхната гордост е засегната и аз се тревожа за безопасността ти, сестро. Само да поискаш, би могла да се омъжиш за Харалд. Той е чудесен мъж и ще се отнася с теб като с кралица…
— Той е викинг! — гневно извика Рейна и пусна ръката на брат си.
— Аз също съм наполовина викинг, сестро — отвърна младият мъж с болка в гласа. — Мисля, че ти не мразиш мен или Харалд…
Младото момиче докосна ръката му и примирително се усмихна.
— Не, братко мой, ти добре знаеш колко много те обичам. Колкото до Харалд, знам, че е привързан и към двама ни и аз го харесвам и го уважавам.
— Тогава защо…
— Той е викинг — повтори девойката и тъжно се усмихна. — А аз никога няма да се омъжа за един викинг. Освен това той не е християнин.
— Рейна, той се опита да стане. Много пъти е идвал с нас при Пелагиус, когато отецът ни превеждаше Евангелието и ни учеше да се молим. За съжаление той не може да се откаже от собствената си вяра и езическите традиции на хората, сред които е роден и отрасъл. А нима не запази нашата тайна? През всичките тези години той те научи да се биеш и те защитаваше от останалите. Дори не те издаде пред Волфгард и хората му, че умееш да се биеш като истински воин.