Една година след като бе отвлечена от Волфгард, Бланш роди Рагар. Бебето лежеше в краката на Волфгард, както бе обичаят на езичниците, и викингът се чудеше дали да не се откаже от новородения си син, както бе захвърлил и Ален. Ала този път не само горещите молби на Бланш смекчиха сърцето му. Все пак той не можеше да захвърли собственото си дете. Волфгард зави новороденото в туниката си, знак, че го признава за свой син и наследник.
Въпреки че четиригодишната Рейна знаеше, че във вените на Рагар тече кръвта на Волфгард, той беше част от и майка й и от самата нея. Затова тя не можеше да не го обича. Обкръжи го с нежни грижи и ласки, нещо, което никога не бе могла да стори за Ален. Рагар израсна и се превърна в чувствително дете, което не притежаваше нищо от жестокостта на викингите. Това беше като отмъщение към омразния Волфгард. Ала щастието й не трая дълго. Годините на постоянни страдания и мъки сломиха Бланш и тя умря пет години след като бяха насила доведени във Ванахейм. Рейна се закле, че никой мъж няма да я подчини на волята си, така както Волфгард постъпи с майка й, и се посвети на отглеждането на Рагар.
Благодарение на обичта и привързаността на сестра си, Рагар се превърна в умен и чувствителен млад мъж. Рейна си припомни една случка, която бе станала, когато брат й бе на дванадесет години. Волфгард и воините му се опитваха да научат момчето да стреля по птиците с лък и стрели. Момчето бе избягало разплакано и бе отказало да убива невинните създания. Воините се забавляваха с постъпката на Рагар, но гордостта на Волфгард бе засегната и той реши да набие момчето, за да го накаже за проявения страх и малодушие. Ала преди да успее да го удари, Рейна, която се беше скрила, извади прашката си и запрати един железен чук право в челото на викинга. Ударът бе толкова силен, че Волфгард загуби съзнание, строполи се на земята и дълго време лежа неподвижен. Воините му вече се страхуваха, че техният вожд е мъртъв. Докато мъжете стояха наведени над Волфгард, Рейна незабелязано се прокрадна, взе чука и го скри под роклята си.
Когато най-после Волфгард се свести, пожела да узнае кой се бе осмелил да го нападне, ала хората му не бяха видели нищо. Разбира се, никой от тях не предполагаше, че шестнадесетгодишната Рейна е виновницата за това злодеяние, тъй като не можеха да допуснат, че едно момиче може да притежава воински умения. Девойката им заяви, че може би Тор е решил да накаже Волфгард, загдето е искал да удари собствения си син, и затова е хвърлил своя вълшебен чук.
И глупавите суеверни викинги бяха повярвали на нейната измислица! Сърцето й се изпълни с мрачно удовлетворение и тя успя да прикрие злобната си усмивка. Оттогава Волфгард не се осмели да вдигне ръка срещу Рагар, тъй като се страхуваше от гнева на Тор. Момчето знаеше истината, но не каза нищо. След този случай Рейна се убеди, че наистина може да се бие като мъж и реши, че е дошло време да използва воинските умения, които бе усвоила от Харалд. Скоро след това тя помоли Волфгард да й позволи да участва заедно с останалите в нападението срещу селото на Виктор Безстрашния. В началото Волфгард само я изгледа презрително и й каза, че ще я признае за воин само ако успее да победи трима от неговите най-свирепи бойци в учебен бой.
Девойката разбра, че Волфгард иска да й даде урок и да я постави на мястото й. Ала тя успя да обърне нещата в своя полза — прие предизвикателството и успя да победи трима от неговите бойци. След това Волфгард не можеше да пристъпи думата си и разреши да участва в битките.
Рейна се отличи толкова много в битките, че понякога дори в сивите очи на Волфгард проблясваше задоволство, тъй като тя допринасяше за неговата победа. Разбира се, момичето нямаше намерение да доставя радост на омразния си втори баща, но тя чакаше момента, в който ще може да го убие. Засега трябваше да бъде търпелива и да не разкрива намеренията си, тъй като можеха да я убият. А междувременно можеше да излива омразата си върху племето на Виктор Безстрашния. И въпреки че трябваше да признае, че за враждата бе виновен повече Волфгард, отколкото Виктор, все пак те бяха викинги и варвари.