— Не вярвам в никакви богове, освен във всемогъщия Христос — извика момичето. — А сега ме остави сама, глупава жено, преди да съм изгубила търпение.
Робинята се усмихна и излезе.
Рейна започна да крачи из стаята и тихо да проклина. Сърдеше се на себе си, не на Сибеал. Робинята бе нейният най-близък човек и бе заместила майка й и не заслужаваше такова отношение. Реши по-късно да й се извини. Може би щеше да бъде добре да излезе в тундрата и да се успокои.
Ала сега трябваше да сложи в ред мислите си. Думите на Сибеал я бяха накарали да се разтрепери. Робинята бе докоснала нейната рана — беше казала, че тя скоро ще се омъжи, и то за собствения си враг!
Щеше да се бори със съдбата си с цялата сила на тялото и душата си. Ще задуши у себе си всяка слабост и няма да позволи на никакви женски чувства да я тласнат в ръцете на омразния викинг!
Ала в главата й се прокрадна една мисъл, която я накара да потръпне от страх: виденията на Сибеал винаги се сбъдваха.
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА
— Хайде, опитайте се да ме победите! — извика Виктор.
Три седмици по-късно Виктор и бойците му отново излязоха извън селото, за да се упражняват в бойно изкуство. Времето беше студено, а небето беше покрито с облаци, но за пръв път от няколко дни не валеше. Цялата тундра бе осеяна с жълти, яркочервени и сини диви цветя. В сивото небе кръжаха чайки. От селото се чуваше блеенето на овцете, който бяха изкарани на паша.
Откакто се бе завърнал от селото на Волфгард, Виктор използваше всяка свободна минута, за да усъвършенства бойните си умения. Почти всеки ден се упражняваше с останалите бойци в стрелба с лък, ръкопашен бой и бой с мечове. Пролетните дни бяха студени и младият мъж прекарваше много часове в горещата баня, за да отдъхне и да отпусне напрежението в мускулите си. Беше уверен, че е постигнал значителен напредък и скоро щеше да бъде в състояние да плени Рейна. Той не каза на хората си за сделката, която бе сключил с Волфгард, и всички мислеха, че се упражняват, защото скоро им предстои сражение с врага. Желанието да отвлече Рейна бе прераснало в буен огън, който изгаряше сърцето му, и той нямаше да се успокои, докато не плени това прекрасно създание. Искаше да я накара да го обикне, да се покори на нежността и страстта му, да му стане жена и да му роди деца. А заедно с това щеше да се прекрати и тази безсмислена вражда.
Днес се упражняваха в борба и Виктор току-що предизвика Орм, Роло и Кнут да го нападнат едновременно. Знаеше, че вече може да се справи и с тримата. Сега стоеше изправен, готов да посрещне атаката на бойците. Тялото му бе опънато като струна, стоеше разкрачен, а дългите пръсти на ръцете му бяха свити в юмрук, готов за удар.
Ала викингите изглеждаха объркани и се колебаеха. Кнут го гледаше накриво с единственото си око, Роло се почесваше смутено, а Орм дъвчеше края на мустаците си.
— Но, вожде — възрази Роло, — не може да те нападнем и тримата едновременно. Наистина, ти имаш голям напредък и вече се биеш много добре, но все пак ние сме трима и няма да е честно.
— Ако смятам да победя Рейна Унищожителката, то трябва да мога да се справя с вас.
Думите му бяха обидни за тримата мъже и те недоволно замърмориха, а останалите воини избухнаха в смях.
— Да не би да искаш да кажеш, че ние тримата се равняваме на една жалка жена воин? — възмути се Кнут.
— Не, разбира се, че не — побърза да го успокои Виктор. — Обаче всички добре знаете, че когато тази жена се бие, тя сякаш се превръща в ламя, която има сто глави, не е ли така?
Думите му накараха мъжете да се засмеят и напрежението се разсея. Виктор добре познаваше суеверието на викингите. Те смятаха, че дори и най-безстрашният воин не може сам да се справи с това чудовище.
— Да, вожде — съгласи се Орм. — Унищожителката прилича на стоглава ламя и може би ще ти е необходима помощта на бог Тор, за да можеш да се справиш с нея.
Мъжете отново избухнаха в смях.
— Много умно предложение, ала не съм сигурен, че мога да извикам Тор в подходящия момент, и затова трябва да съм готов сам да се справя с нея. А сега, нападайте!
Мъжете си размениха самодоволни усмивки и приеха предизвикателството на вожда си. Нададоха бойни викове и се хвърлиха към Виктор. След толкова седмици ежедневни тренировки Виктор действаше като точна, добре смазана машина. Единият му крак удари внезапно Кнут в коляното и викингът се преви на две от болка. След това сграбчи Роло през кръста и го хвърли през рамото си. Воинът изохка и се простря на земята. После бързо се извърна, хвана Орм през бедрата и ловко го събори на земята.