След секунди боят бе приключил и повалените викинги можеха само да гледат със страхопочитание към вожда си. Младият мъж стоеше изправен и ги гледаше победоносно, докато те бавно се изправяха, разтривайки натъртените си тела. Свейн приближи гордо усмихнат.
— Ти ги победи, вожде. След няколко седмици упражнения ти наистина си възвърна всички бойни умения. Много си добър и в стрелбата с лък и копие, а също и с меча. Сега си напълно готов да ни поведеш в бой срещу Волфгард и Унищожителката.
— Съгласен съм с теб. Искам тази вечер да свикам военния съвет.
Свейн кимна със задоволство, а останалите воини одобрително завикаха…
От безопасно разстояние, скрита зад скалите, Рейна наблюдаваше със страхопочитание, примесено с ужас, как Виктор предизвика трима от бойците си и за няколко секунди ги повали на земята! Той наистина беше великолепен — движеше се уверено и грациозно като силен жребец, който участва в бой с коне.
Стомахът й се сви на топка и тя почувства как се изпотява. Виктор наистина се беше превърнал в непобедим воин, тялото му бе силно и здраво и предизвикваше в сърцето й забранени желания. Искаше й се да докосне тези мощни мускулести гърди и да почувства неговата мъжественост. Той излъчваше такава сила…
Той се подготвя да я отвлече, помисли си младото момиче. Сигурно скоро щеше да се опита да я плени, както бе обещал на Волфгард. Всемилостиви боже, ами ако наистина станеше неин господар?
Никога! Тя никога нямаше да бъде играчка в ръцете на един викинг, никога нямаше да се превърне в робиня на неговите желания! Нека върви по дяволите той и тези предателски желания, които събуждаше у нея. Ако той дойде да я отвлече, тя ще го убие… Трябва да го направи, ако не иска да бъде погубена.
— Воини, трябва да ви кажа нещо много важно — започна Виктор.
Тази вечер той бе свикал „военния съвет“, състоящ се от Свейн, Орм, Кнут, Отар и Роло. Мъжете бяха насядали около дългата маса в голямата стая и се угощаваха с печена сьомга, задушено овнешко, хляб и медовина. Ива обикаляше масата с една кана и пълнеше роговете с медовина. Виктор забеляза, че робинята и Отар си разменяха срамежливи усмивки. Той наскоро ги бе видял да се разхождат из тундрата и се радваше на чувствата им.
Мъжете се бяха размекнали от изпития алкохол и си разменяха приятелски шеги. Сега стаята бе много по-приветлива отпреди и не се чувстваше никакъв дим. Скоро след като се завърна от посещението си при Волфгард, Виктор с помощта на неколцина от хората си изгради каменен комин, който да отвежда дима навън. Направи подобен и в спалнята си. Бе грубо изработен, но бе стабилен. Виктор си спомни, че бе виждал подобна камина в Санта Фе. Цялото село се извървя да види това каменно „нещо“, което отвеждаше пушека навън и стаите не се задимяваха. След това всички пожелаха да го имат в домовете си и Виктор възнамеряваше да заповяда да се построят каменни комини във всички къщи в селото.
Ива излезе от стаята и Орм заговори:
— Кажи какво си намислил, вожде. Ние сме много доволни, че си решил да нападнем Волфгард и да убием Унищожителката.
При тези зловещи думи Виктор се опита да зарази самообладание и да не издаде ужаса, който го обзе. Тези мъже бяха не по-малко жестоки и войнствени от Волфгард.
— Аз намерих начин, който да сложи карай на враждата — бавно заговори Виктор.
— Да, като избием Волфгард и хората му — нетърпеливо се намеси Кнут.
— Не — отвърна Виктор.
— Не? — смаяно повториха и петимата мъже едновременно.
Младият мъж изгледа удивените им лица и продължи:
— Има нещо, което не съм ви казал. Това е причината, поради която толкова усилено се тренирах и усъвършенствах бойните си умения…
— За да можеш да убиеш Волфгард — довърши Свейн вместо него.
— Не. — Виктор пое дълбоко въздух. — Истината е, че когато бях в селото на Волфгард, аз сключих споразумение с него.
Разнесоха се гневни викове, а Кнут скочи на крака и извади меча си.
— Ти, гаден мръснико! Ти си ни предал!
Виктор също скочи на крака.
— Не е вярно! Не съм направил такова нещо!
— Тогава обясни ни, вожде — помоли го ужасеният Свейн.
Младият мъж ги погледна. Всички бяха потресени и разгневени.
— Волфгард и аз сключихме сделка, която се отнася до заварената му дъщеря, Рейна. Той заяви, че ако успея да пленя Рейна, да я опитомя и да я накарам да ми роди син, ще прекрати враждата.
Около масата се разнесе недоверчив шепот.
— И ти му повярва? — запита Роло.
— Да.
Орм удари с юмрук по масата и чиниите подскочиха.
— Все едно че си сключил сделка с Локи!
— Волфгард се закле пред свидетели — възрази Виктор. — Ако аз изпълня моята част от сделката, той трябва да удържи на думата си и да прекрати враждата.