В стаята настъпи тишина.
— Но, вожде — обади се разочаровано Роло, — ние не желаем да се слага край на враждата.
— Искате да кажете, че искате да гледате как вашите близки загиват?
Воините смутено се спогледаха.
— Но за един воин е велика чест да загине в бой — каза Роло.
— А ако враждата свърши, ние какво ще правим? — обади се Орм.
— Можете да започнете да се грижите за подобряване живота на хората ви — отвърна Виктор.
— Какво означава това?
Младият мъж посочи към масата.
— Като начало защо не започнете да се храните по-чисто и да престанете да ядете толкова мазна храна? Имам предвид това тлъсто месо, мазното мляко и сирене — всичко това съдържа холестерин и много скоро ще ви вкара в гроба.
Мъжете го зяпаха неразбиращо.
— Трябва да отглеждаме повече житни растения — продължи Виктор. — Може би ще се наложи да отидем до Ирландия и Англия, за да си набавим необходимите семена и да започнем да произвеждаме най-различни зеленчуци и плодове.
— Значи искаш да сложиш край на враждата, за да ни превърнеш в земеделци? — подигравателно подхвърли Кнут.
Разнесе се циничен смях, но Виктор разгорещено продължи:
— Аз искам да сложа край на тази вражда, за да ви предпазя от смъртта, братя мои. Не искам да оставяте разплакани съпругите си, а децата ви да растат без бащи. Ако успея да пленя Рейна Унищожителката, всички на този остров ще живеят заедно и в разбирателство.
Думите му, изглежда, ги развълнуваха, ала въпреки това продължаваха да клатят недоволно глави. Най-накрая Свейн тихо се обади:
— Ти наистина ли искаш да се впуснеш в тази лудост, вожде?
— Разбира се. — Виктор реши да предизвика суетността на мъжете и добави: — А и освен това тази жена жестоко ме обиди. Тя се изплю в лицето ми. Аз искам да я поставя на мястото й.
Отново настъпи мъртва тишина.
— Какво не е наред? — извика Виктор.
— Вожде, ние не разбираме — отвърна Отар.
— Какво не разбирате?
— Ако тази жена те е обидила, ти трябва да я убиеш — изръмжа Роло.
— Да убия жена? — невярващо повтори Виктор.
— Да, дори и една жена не може да си позволи да се изплюе в лицето на един крал — изфуча Орм.
— Но ако извърша това ужасно нещо, тогава няма да можем да прекратим враждата!
Мъжете мълчаха.
— Нима не искате мир? — смаяно попита Виктор.
Мъжете си размениха няколко думи и Роло отговори от името на всички:
— Не, вожде. Ние не искаме мир.
— Всички ли мислите така?
И петимата кимнаха.
На Виктор му идеше да изкрещи от отчаяние. Ала вместо това замахна заплашително с юмрук към викингите и решително заговори:
— Чуйте ме добре, глупаци такива. Независимо дали ви харесва или не, аз съм кралят и ще стане така, както аз искам. Аз ще пленя Рейна Унищожителката, ще я доведа тук и ще я опитомя. А вие ще трябва да ми помогнете. Или сте с мен, или сте против мен. Изберете сами.
Отново настъпи тишина. Свейн огледа замислените лица на мъжете и заговори:
— Ние сме с теб, вожде.
— Чудесно. Тази нощ ще я отвлечем.
— Тази нощ? — изумено повтори Отар.
— Да. Аз реших да преминем от другата страна на фиорда и да отвлечем тази жена от леглото й.
Викингите озадачено се спогледаха.
— Ами воините на Волфгард? — попита Кнут. — Той едва ли ще остави селото си без охрана, особено след като знае за намеренията ти?
Виктор кимна.
— Ние ще изненадаме стражите и ако се наложи, ще ги убием. Ала това ще бъде само в краен случай. Ясно ли е?
Виктор никога не ги бе виждал толкова ужасени или по-скоро разочаровани.
— Искаш да кажеш, че няма да ги избием? — унило попита Орм.
— Точно така — твърдо отвърна Виктор. — А и освен това Волфгард може да не се противопостави, ако отвлечем тази жена, ала ако убием някой от бойците му, със сигурност ще си отмъсти — добави той, за да ги убеди в правилността на решението си.
Ала мъжете не изглеждаха особено убедени.
— Не може ли поне да отвлечем някои от приближените на Волфгард, да ги доведем тук и да ги подложим на мъчения? — изхленчи Кнут.
— Да ги подложим на мъчения? — невярващо повтори Виктор.
— Да, вожде, ние трябва да се подготвим за подходящо отпразнуване на деня на овчаря — намеси се Орм и се усмихна. — Обикновено към края на празненството ние опичаме живи един или двама от пленниците.
„О, небеса, Господ да помогне на всички нас!“ — ужасено си помисли Виктор.
— Не се безпокойте, аз ще ви помогна да измислите нещо много по-подходящо за празника на овчаря — отсече той. — И да не сте посмели да убивате някой от воините на Волфгард. Мисля, че ще се съгласите с мен, че да пленим тази валкирия е достатъчно предизвикателство за всеки един от нас.