Никой не му възрази.
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА
Мрачните облаци, зад които едва надзърташе лунният сърп, бяха надвиснали над неспокойните води на фиорда. Виктор бе застанал до Свейн и напрегнато се взираше в тъмните очертания на отсрещния бряг. Свейн, опитен кормчия, предпазливо насочваше дългия кораб сред коварните подводни скали към пристана на Волфгард.
След продължителни спорове с останалите воини с кораба бяха отплавали само Виктор Безстрашния и приближените му бойци. Вождът търпеливо им обясни, че колкото са по-малко на брой, толкова по-трудно ще ги открият враговете. Вперил поглед в мрачното небе, той отново отправи безмълвна молитва към боговете да му помогнат да постигне целта си, но без ненужно кръвопролитие и неоправдани жестокости. В края на краищата целта на тяхната мисия е да сложат край на дългогодишната кървава вражда между двете племена.
Младият мъж се замисли как ще се справи с непокорната девойка, която по дързост и жестокост не отстъпваше на митичните валкирии. Реши, че още в мига, в който я измъкнат от постелята, ще трябва здраво да я вържат. Бяха взели със себе си ремъци от кожа на морж, както и дълъг шарф от чисто бял лен — по-чист, отколкото заслужаваше сквернословният й език! Щеше да затъкне с него язвителната й уста. На кораба бе натоварен и внушителен куп вълнени одеяла, с които щяха да я загърнат както за да я предпазят от измръзване през студената северна нощ, така и да заглушат виковете й и да не й позволят да се изскубне от похитителите си. Бойците му бяха взели ремъци и кърпи, за да вържат пазачите на Рейна.
Когато дългият викингски кораб приближи до пристана на Волфгард, и най-недоверчивите воини се увериха, че вождът им е постъпил много разумно, като е взел тези предпазни мерки. Щом зърнаха неприятелския кораб, двама от стражите на Волфгард се втурнаха към него с извадени мечове, а третият побягна към селото, за да вдигне племето си по тревога. Корабът приближи до грубия дървен пристан и един от стражите извика:
— Кой е там?
Орм и Роло светкавично измъкнаха мечовете, скочиха на най-близката греда и се нахвърлиха върху стражите на Волфгард. Отар и Свейн се спуснаха след третия воин, настигнаха го след десетина метра и го повалиха с удари с тъпата страна на мечовете си.
— Сега доволен ли си, вожде? — запита ухиленият Роло.
— Нали заповяда да не ги убиваме, а само да ги зашеметим — добави Орм, горд от успешното обезвредяване на стражите.
Виктор отвърза въжето, опънато край пристана на Волфгард, и го намота около стълба, после се обърна към тримата мъже от неприятелското племе, проснати в безсъзнание на земята, и тъжно въздъхна.
— Жалко, че не мога да ги разпитам.
— Опасно беше да ги оставим да побягнат, вожде — обясни му задъханият Свейн. — Но сигурно по пътя ще се натъкнем на други стражи и от тях ще узнаем какво е разположението във вражеския стан.
Орм, Роло и Свейн завързаха здраво повалените стражи за дебелия дървен стълб, към който хората на Волфгард привързваха кораба и лодките си. Не забравиха да затъкнат устата на всеки пленник с парче грубо конопено платно. Виктор взе одеялата и въжетата, събра хората си на пристана и се обърна към Кнут:
— Кнут, ти ще останеш тук, на пост край кораба.
Едноокият мъжага смаяно го изгледа.
— Но, вожде, нали аз…
— Ти си най-смелият воин и най-опитният боец в групата и затова трябва да останеш тук. Ще можеш да се справиш дори и ако те нападнат други стражи — нареди Виктор с тон, нетърпящ възражение. — Ако не успееш да опазиш кораба, всички ще загинем.
Кнут вдигна глава, огледа безлюдните крайбрежни скали и си помисли, че едва ли ще се появи някой, и недоволно промърмори:
— Хм, щом така си решил… ти си нашият вожд…
— Добре — рече Виктор, доволен, че този свиреп боец ще остане тук. Обърна се към останалите и им подаде по едно вълнено одеяло. — Още веднъж ви напомням, че не трябва да се разпръскваме. Ще се движим заедно и ще се промъкваме само в сенките на дърветата и скалите. Ако ни открият, с нас е свършено. Можете само да давате знаци с ръка или да шепнете, и то в краен случай. И не забравяйте най-важното — да не се пролива кръв, освен ако трябва да се борите за живота си.
Петимата тръгнаха сред гъстата нощна мъгла към стръмния склон, после продължиха край подножието на скалите, като непрекъснато се взираха напред в полумрака, очакващи всеки миг да се натъкнат на предните постове около селото на неприятелското племе. Ала никой не се изпречи на пътя им и Виктор се усъмни дали Волфгард не е заложил коварен капан, особено след като очаква да бъде направен опит за отвличането на заварената му дъщеря. Обаче когато се изкачиха на едно невисоко възвишение, недалеч от селото на Волфгард, младият мъж видя двама пазачи. За щастие на нападателите, двамата неприятелски воини бяха седнали край огъня до някаква колиба и надигаха рогове, пълни с медовина.