Пред вратата на стаята Виктор даде знак на Отар да остане отвън, а той тихо отвори вратата и се промъкна вътре, последван от Орм и Роло. Макар че в стаята цареше полумрак, тъй като до леглото имаше само една малка лампа, Виктор видя спящата Рейна. Девойката му се стори невинна и прекрасна като ангел, с разпилени златисти коси, очарователна в блажения си покой, завита с кожа от полярна мечка. Приличаше на спящата красавица от приказката. Младият мъж едва се сдържа да не я събуди с целувка като приказния принц.
Ала навреме си припомни буйния й характер и реши да не се държи като наивен хлапак. Нямаше да е от полза, ако я стресне в съня й и тя започне да крещи от страх. Махна с ръка към двамата си придружители да го изчакат пред стаята, приближи се на пръсти до леглото, приклекна край главата й и предпазливо постави длан върху устните й.
— Рейна… Събуди се… Трябва да дойдеш с нас — изрече тихо, но твърдо той.
Сякаш някой събуди язовец в бърлогата му. Младото момиче повдигна клепачи, кафявите й очи гневно огледаха стаята и след секунди острите й зъби се впиха в ръката му. Виктор скочи, безпомощно разтърси китката си и потисна вика си. Ако обитателите на къщата се събудеха, те щяха да загинат.
Пъргавото момиче като истинска валкирия с рязко движение скочи от леглото и с все сила го ритна в слабините. Той не можа да избегне удара, но не успя и се преви от болка.
Демоничното създание се стрелна към вратата покрай изумените викинги, които дори не успяха да примигнат от изненада. На прага се извиси внушителната фигура на Отар, но и той зяпна с изцъклени очи при вида на тази побесняла фурия.
— Спрете я! — изохка Виктор.
Орм и Роло се втурнаха след нея, но не успяха да я хванат, защото тя се мяташе като зверче.
Рейна изтласка Отар, добра се до прага и протегна ръка към сабята в ъгъла.
Виктор се надигна, залитна, но успя да запази равновесие, хвърли се към нея и обгърна кръста й. Тя се извърна с лице към него и го обсипа с удари.
— Дяволска валкирия! — изръмжа той.
Успя да я завлече обратно до леглото, хвърли я на него и запуши устата й с ръка. Този път вбесената девойка не успя да го ухапе, защото не й достигна въздух, а само зарита отчаяно с крака, ала той я затисна с мускулестото си тяло. Никога досега не бе изпитвал такава необуздана ярост. Хвана двете й ръце и изви китките над главата й. С другата си ръка здраво стисна челюстите й, за да не може да гъкне.
Най-после тя се укроти. За младия мъж този миг бе награда за всичките несгоди в това рисковано похищение. Тялото на девойката потръпваше от безпомощен гняв, а зениците й сякаш мятаха мълнии в полумрака.
Внезапно се случи нещо странно. Младият викинг видя, че в отчаяната борба нощницата й се е събрала на кръста й. Заоблените й гърди буйно се повдигаха под раменете му, а гладките й бедра бяха напълно разголени. Почувства, че се възбужда толкова силно, както никога досега. Ако бяха сами, щеше да я обладае още в този миг. Едва сега разбра какво изпитва истинският викинг — ярост, страст, безумна жажда да изпепелява, да побеждава, да притежава. Една част от него все още принадлежеше на благородния и чувствителен мъж от двадесети век, но над нея надвисваше страховитата фигура на викингски воин от мрачната епоха на ранното средновековие, който трябваше с риск на живота си да обуздае и отвлече тази непокорна девица.
Ала накрая разбра, че не можеше да я обладае насила, в пристъп на ярост, макар и самата тя да го предизвикваше с изваяното си тяло. Щеше да дойде и неговият час, когато тази дива котка ще застене от наслада в обятията му. Той вече предвкусваше триумфа си и затова не можа да се удържи да не я подразни. Изви се над нея, сякаш наистина се готвеше да я обладае, и се усмихна, като видя ужаса, изписан в очите й.
— Вече не взимаш хапчета, нали, любима? — намигна й младият мъж.
ГЛАВА ШЕСТНАДЕСЕТА
В следващия миг Виктор се озова на пода, пребиващ се от болка.
Надигна се бавно и замря, когато гневният й вик изплющя като камшик над главата му.
— За какви хапчета ми бърбориш, викинг? Да не си мислиш да ме омаеш с твоите отрови? Какъвто и еликсир да ми поднесеш, ще ти го излея в гърлото и ще умреш в същия миг!
„Господи, откъде това демонично момиче черпи своята смелост и жестокост? — примига зашеметеният мъж. — Та аз съм двойно по-тежък, а тази тигрица ме захвърли на пода като детска играчка!“ Изохка от болка и се изправи… Ала тя също скочи от леглото, ризата й се смъкна и разкри млечнобялото рамо, а косата й се разлюля като ореол около лицето й. Девойката се обърна към слисания викинг, стисна юмруци и очите й светнаха. Заприлича му на разгневена богиня на отмъщението.