При тази мисъл Рейна пламна от унижение. Той можеше да завладее тялото й, но душата й — никога! Тя пламенно се закле в това, докато една предателска сълза се търкулна по бузата й. Чувстваше се толкова безпомощна и уязвима!
Ала една ужасяваща мисъл прониза съзнанието й, мисъл, която й причини болка. Ако нейният втори баща, Волфгард, мразеше толкова силно Виктор Безстрашния, тогава защо неговият враг успя да проникне в къщата му и да я отвлече толкова лесно?
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА
Тя пищя през цялата нощ.
Когато се върнаха в селото, Виктор реши да затвори Рейна в една малка хижа, в която опушваха месото и уловената риба. Избра тази постройка, защото тя бе една от малкото в селото, които изцяло бяха построени от камък. Имаше тежка и здрава врата и приличаше на малка крепост. Виктор заповяда да изнесат дъските с осолено говеждо и свинско месо и нареди да се накладе огън в средата на стаята. После остави девойката върху един сламеник, проснат върху мръсния под. В стаята нямаше нищо друго освен малка лампа и нощно гърне. Тя не спираше да пищи. Виктор стоеше в тъмната студена нощ заедно със Свейн и слушаше писъците на Рейна, които смразяваха кръвта му. Припомни си дивия поглед, когато хората му я развиха от мокрите одеяла, развързаха краката й, но завързаха ръцете й.
Младият мъж се обърна към Свейн и на устните му се появи самодоволна усмивка.
— Тя крещи като някоя ламя, нали? Хванали сме една малка вещица, братко мой.
Свейн се намръщи и поклати глава.
— Крещи като някой, който е дошъл право от пъкъла. Нека да отида и да й запуша устата, вожде. Ще го направя с удоволствие.
— Не. Тя прилича на вълчица, хваната в леговището си. Ще спре да издава тези ужасяващи писъци, когато прегракне, умори се и разбере, че няма кой да я освободи.
— Тя сама ще се освободи, вожде — предупреди го викингът. — Не трябваше да завързваш ръцете й пред нея. Ще прегризе въжетата със зъбите си…
— Говориш, сякаш тя е гризач — скастри го Виктор.
— Зъбите й са остри като на катерица и може да се справи с всяко въже. Сигурен съм и няма защо да говорим повече за това — отвърна Свейн.
Виктор се разтревожи от презрението, което кръвният му брат изпитваше към Рейна. Нямаше да е лесно да убеди хората си да приемат тази валкирия за своя кралица.
— Не се притеснявай, братко. Дори и да успее да се освободи от въжето, къде ще отиде? Не може да премине през дебелите каменни стени, нали?
Разнесе се нов писък и воинът потрепери.
— Тя е способна на всичко, вожде. Когато я предизвикаш, тя е по-страшна и от най-свирепата вълчица.
— Трябва да привикне с мисълта, че е пленена и затворена, така както дивият кон трябва да привикне с оградата. И той отначало хвърля къчове срещу оградата, но после се примирява.
— Да, но къчът, който ще хвърли тя, ще е право в лицето ти, вожде.
Виктор го потупа по рамото.
— Иди да си починеш, приятелю. Наистина имаш нужда от това. Утре сутринта аз ще започна да ухажвам бъдещата си съпруга.
Свейн отново поклати глава и двамата се разделиха.
— Добро утро, любима.
Отпочинал и готов за срещата с бъдещата си съпруга, Виктор широко разтвори вратата на малката хижа. Светлината освети пода и той видя момичето, което лежеше на сламеника и внимателно го наблюдаваше. Косата й беше разрошена, роклята й бе мръсна, а очите й диво блестяха. Тя наистина приличаше на диво животно, хванато в капан. Младият мъж опипа ръката си, която девойката бе наранила миналата нощ. Преди това я беше измил със сапун и гореща вода и я бе превързал, ала раната не беше малка и ръката го болеше. Трябваше да се моли да не се инфектира.
Както го бе предупредил Свейн, Рейна бе разкъсала въжето около китките си. Поне бе спряла да пищи. Сега, изглежда, беше решила да не разговаря с него.
— Предполагам, че си си починала? — започна Виктор, като се надяваше да предизвика някаква реакция. Вместо това видя как погледът й се стрелна към отворената врата. Младият мъж не се съмняваше, че тя обмисля възможността за бягство.
Той скръсти ръце пред гърдите си и се ухили.
— Искаш да си тръгнеш ли, Рейна? Можеш да го направиш, ако успееш да минеш докрай мен.
Думите му я накараха да скочи светкавично на крака, което за миг го стъписа. Нададе яростен вой и се метна напред. Ала Виктор беше толкова смаян, че тя за малко не успя да се измъкне покрай него. Обаче след миг се окопити и я сграбчи през кръста. Валкирията простена, когато той я притисна силно до бедрата си.