После започна да го удря с всичка сила. Младият мъж се намръщи, завлече я до сламеника и я хвърли върху него. Тя се сви и злобно го изгледа.
Виктор стоеше спокойно до вратата.
— Искаш ли да опиташ пак, милейди?
И тя наистина опита! Със страшен вик скочи на крака и се хвърли към него. Той отново я хвана и я хвърли върху сламеника. Нейната сила и упоритост наистина го забавляваха. Три пъти валкирията се опита да мине покрай него и трите пъти той я хващаше и отново я хвърляше на сламеника. Накрая момичето се изтощи, застана на колене със свити юмруци и го загледа с омраза.
— Господарю, нося закуската на моята господарка — чу се глас зад гърба му и той изненадано се обърна. Зад него стоеше Сибеал с поднос в ръка.
Виктор се отдръпна, за да може робинята да влезе.
— Как се чувстваш, господарке? — попита Сибеал.
Рейна дори не я погледна и не отговори на въпроса й.
Сибеал остави таблата на пода до девойката, обърна се и понечи да излезе. Викингът видя тревожното изражение на лицето й и докосна ръката й.
— Не се безпокой, тя ще се оправи — прошепна той.
Рейна го чу и след като Сибеал излезе, към него полетя парче хляб и го удари в гърдите. Той изсумтя, наведе се, взе хляба и се обърна към момичето.
— Не трябва да се отнасяш така към храната, милейди — подразни я той. — Ако смяташ да ме победиш, трябва да се храниш, за да възстановиш силите си.
Тя не каза нищо, но очите й злобно светнаха.
Виктор й хвърли хляба. Тя го хвана, отхапа с острите си бели зъби, хвърли още един унищожителен поглед към викинга и бавно задъвка.
Младият мъж прикри усмивката си, облегна се на вратата и я погледна. Непокорството и презрителното й държание към него, наистина го забавляваха.
— Ти си една малка фурия, Рейна, но след време ще те укротя и ще те накарам да се смириш.
Тези думи бяха наградени със свиреп поглед.
— Твоята смелост предизвиква възхищението ми — продължи той и й намигна. — Ала трябва да знаеш, че съпротивата ти само усилва моето желание.
Рейна продължи да го гледа, без да помръдва, въпреки че ноздрите й се разшириха и тя задиша учестено.
— Ние ще се оженим, милейди — спокойно, но решително рече Виктор, — и заедно ще сложим край на тази вражда.
Тя ожесточено продължи да дъвче, а погледът й сякаш искаше да го изпепели.
— Ние ще живеем добре заедно, а след време ще подобрим живота на цялото племе. Когато във Ванахейм се възцари мир, аз смятам да построя оранжерии и ще отглеждам различни вкусни неща, с които ще те глезя — вкусни плодове и зеленчуци.
Девойката отново отхапа парче хляб.
— Знаеш ли, Рейна, ти си много красива, дори и в този вид. — Виктор се замисли. — Един ден ще имаме красиви деца.
Рейна продължаваше да мълчи, но този път лъжицата, изцапана с овесена каша, прелетя през стаята и го удари по бедрото. Той я взе и се засмя.
— Ти наистина не се предаваш, Рейна, ала аз знам какво наистина харесваш. — Погледна я в очите. — Аз наистина знам, ще видиш.
В очите й проблесна искрица интерес. Окуражен, младият мъж убедено продължи:
— Аз знам колко уязвима и нежна си дълбоко в себе си. Ти просто си изградила здрави прегради, за да се предпазиш от жестокостта на света. Ала с мен нямаш нужда от тези прегради.
Тъкмо мислеше, че е постигнал някакъв успех и е успял да я развълнува, когато към него полетя каната с мътеницата.
Успя да отскочи, но панталоните му бяха изцапани с лепкавата течност. Виктор стисна зъби.
— Имаш отвратително държание, Рейна. Един по-малко търпелив мъж сигурно щеше да те набие. Но аз ще бъда по-нежен й деликатен и само ще те целуна.
Този път цялата табла полетя към него и последва разярен вик. Той бързо се отдръпна, като се опитваше да избегне летящите към него чинии и храна. Купата с овесена чаша се счупи точно пред него…
Обърна се и погледна към тази малка лисица и най-после тя заговори, размахвайки юмрук:
— Дяволски син! Никога няма да се омъжа за теб и ти никога няма да тържествуваш. Сделката, която сключи с този нечестивец, моя втори баща, никога няма да стане! Никога няма да ме подчиниш на волята си и аз няма да бъда заложница, за да се сложи краят на враждата! А освен това никога няма да ти позволя да целунеш дори крака ми, ти, отвратителна, гнусна свиня!
Виктор също се ядоса.
— О, ще те целуна, Рейна, ти, малка вещице! Ще целуна и крака ти, ако поискам… и всяка друг част от тялото ти, която пожелая. И мисля, че е време да ти покажа още сега.
Прекоси стаята, за да я хване, ала тя беше нащрек, скочи и злобно го ритна в крака. Младият мъж политна, извика от болка и гняв, хвана се за ударения крак и заплашително я изгледа. Девойката беше на сантиметри от него, с вдигнати юмруци, а на устните й играеше злобна усмивка…