— Е, какво ще кажеш, викинг?
— Ти си една малка кучка! — изсъска той и се изправи. — Май ще трябва да вдигна полата ти и да те набия по задника!
Думите му не изплашиха Рейна, тя отстъпи назад и вдигна юмрук. Виктор се наведе бързо, за да избегне удара, сграбчи я през кръста и се опита да я преметне през рамо, ала тя го обсипа с ритници и удари. Младият мъж изруга. Тази жена беше истинска напаст. Най-после успя да я повали на сламеника. Легна върху нея и притисна извиващото й се тяло със своето. Тя се извиваше и издаваше ужасяващи писъци. Виктор я хвана за китките и ги изви над главата й. Девойката се мяташе като риба на сухо, ала гъвкавите движения на тялото й го възбудиха и кръвта му пламна. Съпротивата й го накара да бъде груб, повече от всякога искаше да я целуне, а освен това и да й даде малък урок. И въпреки че в главата му проблесна мисълта, че трябва да спре, нараненото мъжко его го караше да продължава. Тя не може да не го иска!
— Ти каза, че няма да те докосна, Рейна — тържествуващо извика той. — Е, май вече не си толкова уверена в себе си, така ли е? Кълна се, че рано или късно всяка част от тялото ти ще познава моето докосване и ще жадува за него!
Девойката нададе яростен вик, но той запуши устните й с дива целувка. Докосването до меките устни и нежните извивки на тялото й го подлудиха. Страстта, примесена с гняв, накара члена му да се втвърди от болезнено желание. Копнееше да разтвори устните й и да пие от сладката им влага. В този миг зъбите й се впиха в долната му устна, той изрева от болка и се отдръпна назад.
— Дяволска дъще! — Вдигна ръка и в този миг се осъзна. Още малко и щеше да я удари по надменното лице. Ала дори и когато очакваше удара, лицето й не издаваше страх — по него се четеше само някакво свирепо задоволство.
Младият викинг обхвана главата й с две ръце, така че да не може да мърда.
— Добре, че преди да дойда тук, си бих инжекция против тетанус — промърмори той. — А сега ме чуй, Рейна. Смятам да те целуна отново и ако пак ме ухапеш, аз пък ще забия зъбите си в хубавото ти задниче и ще стоя така, докато не започнеш да викаш за милост.
За пръв път видя, че думите му я стреснаха. Очите й се разшириха, а устните й се разтвориха и тя уплашено извика:
— Не, няма да направиш това, викинг!
— О, ще го направя! Кълна се, че ще ти оставя белег, който ще носиш, докато си жива!
На лицето й се изписа първо ужас, после гняв и накрая страх. Момичето потръпна и го погледна без сянка от предишното презрение. Виктор бе сигурен, че тя му бе повярвала. Благодаря на бога, помисли си той, иначе никога нямаше да изпълня заканата си и да постъпя по този жесток начин с нея.
Тя щеше да му позволи да я целуне! Само тази мисъл го накара да полудее от желание. А освен това можеше да се възползва и да я накаже за обидите, с които го бе обсипала. Виктор прокара пръст по гладките й бузи, а след това по великолепните устни. Тя тихо простена и той се усмихна, тъй като видя пламъка в очите й.
Притисна се по-силно към нея и докосна леко с устни нейните, а Рейна потръпна, сякаш я бе изгорил огън. Викингът галеше нежно устните й, защото бе разбрал, че лекото докосване може да постигне много по-голям ефект, отколкото грубата целувка.
И макар че девойката бе необуздана като тигрица, той все пак успя да вкуси от сладостта на устните й. Той я целуваше нежно; устните му галеха и молеха. Младото момиче стискаше плътно устните си, но този път не го ухапа.
Съпротивата й само разпали желанието му.
— Отвори си устните, Рейна — прошепна той.
Очите й изглеждаха огромни.
— Не!
— Да.
Ала преди тя да се опита да протестира, той впи устни в нейните и се опита да ги разтвори с език. Тя го гледаше с широко отворени очи, в които се четеше някакъв странен израз, а от гърлото й се надигнаха несвързани звуци…
Виктор отвори очи. Те се гледаха един друг, а езикът му проникваше все по-дълбоко в топлата кадифена мекота на устата й.
Тази целувка бе невероятно сексуална и чувствена. Усети как всичко в него пламна и желанието изригна с невероятна сила. Тогава почувства зъбите й близко до езика си, отдръпна се и дрезгаво прошепна:
— Опитай се отхапеш езика ми, жено, и аз ще бележа хубавите ти бузи, за да се знае, че си моя собственост.
Девойката ахна ужасено:
— Нима искаш да ме ухапеш през лицето, викинг?
Виктор се засмя и я потупа по задника, за да й покаже какво е имал предвид.
— Това са бузите, за които ти говорех.
Рейна застина от изумление.
— Ти наричаш моя задник „бузи“? Ти си покварен и извратен!
— Да, може би съм такъв — ухили се той.