После се наведе над нея, а тя притихна. Младият мъж погали нежно меката топла буза с езика си. Рейна издаде някакъв звук, наподобяващ ридание, и обърна главата си настрани. Той продължи надолу към брадичката, а след това езикът му се спря до ъгълчето на устните й.
Девойката сви юмруци и се опита да го отблъсне.
— Не… не… остави ме…
— Да — прошепна Виктор.
Очите й го гледаха умолително — диви, изпълнени с отчаяние и страст. Викингът се наведе и отново потърси устните й. Девойката простена, сладките й устни затрепериха под неговите и този път той бе убеден, че тя отговаря на целувката му! Продължи, да я целува нежно, а после бавно вкара езика си в устата й. Тялото й се сгърчи и от устните й се отрони отчаян стон, ала викингът не се отдръпна. Притисна ръка до топлото й бедро и продължи да я съблазнява с бавните движения на езика си, докато почувства, че юмруците й се разтварят.
Отдръпна се и я хвана за ръцете.
— Целуни ме, любима. Обвий прекрасните си ръце около шията ми. Обичай ме, ангел мой.
Рейна го гледаше неуверено, но очите й блестяха.
— Вожде!
Гласът на Свейн го върна към действителността. Бързо се надигна и скочи на крака.
— Какво има? — недоволно попита той.
Свейн погледна смутено към намръщения си вожд, а после към зачервеното момиче, което лежеше с разпилени коси върху сламеника.
— Орм и Роло се бият. Трябва да дойдеш и да ги разтървеш, преди да се е проляла кръв.
— Сега ще дойда — рязко каза Виктор.
Свейн се изкашля.
— Да, вожде.
След като мъжът се отиде, Виктор се обърна към Рейна.
— Ще довършим по-късно.
Девойката вече бе дошла на себе си и го погледна с отвращение.
— Няма какво да довършваме, викинг. По-скоро ще целуна прасе, отколкото да целуна теб, Виктор Безстрашни.
Младият мъж повдигна вежди.
— Май не мислеше така преди малко.
— Само се опитвах да се предпазя, за да не ме ухапеш отзад и да не ме бележиш за цял живот.
— На теб ти беше приятно да те докосвам и да те целувам, Рейна — ухили се той. — Няма да можеш да избягаш от мен, уверявам те. — После я погледна многозначително. — А колкото до твоето твърдо хубаво задниче — то също ще се наслаждава на ласките ми.
— Свиня! — извика тя и размаха юмрука си срещу него. — Ти си син на Локи! Аз ще избягам, моят втори баща ще дойде да ме освободи и ще прониже сърцето ти!
— Значи мислиш, че Волфгард ще дойде да те освободи, така ли? — присмя се Виктор. — Ти много добре знаеш, Рейна, че когато те отвличахме миналата нощ, вдигнахме толкова шум, че можехме да събудим и мъртвец, но никой не дойде да те защити. Имаше само няколко стражи до пристана и в началото на селището. Много глупаво от страна на Волфгард или доста странно, бих казал. Твоят втори баща беше доста нетърпелив да се отърве от теб, не мислиш ли?
Девойката не каза нищо, но очите й се навлажниха, а долната й устна потрепери. Е, най-после бе успял да я засегне. Колкото по-скоро се примири със съдбата си, толкова по-добре, помисли си той.
Излезе, тръшна вратата зад себе си и здраво я залости.
Докато крачеше към мястото, където бяха Роло и Орм, младият мъж се замисли за срещата си с Рейна и не остана никак доволен от начина, по който се бе държал. Валкирията наистина се бе държала отвратително с него и го бе обиждала, ала и той не се бе държал по-добре. Каза си, че доста лесно може да се превърне в примитивен мъж и истински викинг. Разбира се, това „ухажване“ бе забавно при условие, че не отидеше твърде далеч…
Припомни си последната целувка и се усмихна. Беше наистина толкова прекрасно и вълнуващо, когато тя за пръв път отговори на целувките му.
Тази валкирия беше изключително чувствително създание. Може би сега го мразеше с цялото си сърце, но един ден щеше да го обича със същата сила. И за този ден живееше той…
Рейна се бе свила върху сламеника, а тялото й трепереше. Беше объркана от чувствата, които Виктор бе предизвикал в нея. Когато той я целуна, дишането й се учести, сърцето й бясно заби, кръвта й Сякаш започна да тече по-бързо във вените й, зърната на гърдите й набъбнаха, а слабините й се обляха в топлина. Същото усещане изпита миналата нощ, когато Виктор легна върху нея, и преди това, когато открадна гривната от глезена й.
Какво искаше да каже този викинг с думите, че я познава? Те бяха непознати все още, макар че, откакто той се върна от Валхала, тя имаше чувството, че е свързана по някакъв тайнствен начин с този мъж — може би повече физически, но имаше и духовна връзка…
Как можеше да изпитва подобни предателски чувства към своя враг? И ако не може да вярва на собственото си тяло и на собствените си инстинкти, тогава на кого може да вярва? Мразеше Волфгард и неговото племе. Те я бяха изоставили и сега можеше да разчита само на себе си.