Трябваше да избяга от този викинг или да го убие, преди тази тайнствена слабост и чувствените желания, които той събуждаше у нея, да са я погубили окончателно…
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
— Татко, Рейна я няма! Търсих я из цялото село, но никъде я няма! Понито й е в конюшнята и аз се страхувам, че тя е изчезнала! Сибеал също я няма!
Когато Рагар се втурна в стаята, Волфгард седеше на пода и ядеше овесена каша.
Волфгард изсумтя и вдигна глава. Брадата му бе изцапана с овесена каша, но той не си направи труда да се избърше.
— Твоята природена сестра е изчезнала, така ли? Е, очаквах го. Виктор Безстрашния обеща, че ще я отвлече.
Рагар стисна зъби.
— Но как е могъл да го стори? Как е могъл да се промъкне в селото, без никой да го види?
Баща му сви рамене.
— Аз поставих стражи както обикновено — трима на пристана и двама, преди да се влезе в селото.
— Поставил си само обичайните постове? — младият мъж бе смаян. — Но, татко, как може да не усилиш охраната, когато знаеш за коварните планове на Виктор?
Викингът отпи от чашата и я остави на пода.
— Не се опитвай да ми даваш съвети как да защитавам хората си, синко. Особено след като ти самият не си в състояние сам да се справиш с тази работа.
Рагар наведе глава.
— Разбирам, че не съм истински воин, какъвто ти би искал да бъда, татко. Ала въпреки всичко най-обикновената логика показва, че…
— Махай се оттук… ти и логиката ти! — отсече Волфгард. — Всъщност нямам нищо против да се отърва за известно време от тази валкирия. Да, ще си почина от нея. Обаче съм сигурен, че Виктор Безстрашния скоро ще я върне обратно, след като се умори от злия й характер.
— Но ти не можеш да оставиш Рейна на милостта на нашия враг!
— Чуй ме, синко, струва ми се, че нашият враг е този, който се нуждае от милост — ухили се баща му.
Младият мъж гордо изправи глава.
— Ако ти смяташ да изоставиш сестра ми, то аз не мога да сторя същото. Ще събера хора и ще отида да я освободя.
Волфгард скочи на крака и събори чиниите, наредени на пода.
— Говориш глупости — изрева той. — Не можеш да отидеш да я спасиш, защото нямаме кораб.
— Наистина ли? И защо?
Викингът се почувства неудобно, извърна поглед и се изкашля.
— Егил ми каза, че нашият кораб е изчезнал. Намерил е стражите вързани на пристана. Те са казали, че миналата нощ Виктор ги е нападнал и обезвредил, а малко по-късно е отвързал кораба ни и той е отплувал в океана.
Рагар разпери ръце.
— Значи сега ние сме съвсем беззащитни?
— Стореното си е сторено — изръмжа Волфгард. — И навярно ще ни трябват месеци, докато направим нов кораб.
— Тогава ще стигна до селото на Виктор по суша.
— По суша? — презрително се изсмя баща му. — Не разбираш ли, че сега се топят ледовете и започнаха пролетните дъждове, така че не можеш да преминеш през фиорда? Ще бъдеш принуден да минеш през планините и да заобиколиш реката.
— Готов съм да го направя.
Волфгард изненадано го погледна.
— Ти си готов да си навлечеш гнева на Сурт или да затънеш във врящата тиня?
— Ще направя всичко, което е необходимо, за да спася сестра си.
Викингът пристъпи към младежа. На лицето му, белязано от битките, се изписа безпокойство.
— Синко, ти наистина не си това, което се надявах да бъдеш. Ала въпреки всичко си мой син и част от самия мен. Ти не си воин. Не рискувай живота си заради тази неблагодарница!
— Тази „неблагодарница“ е моя сестра, татко — тихо, но решително отвърна Рагар. — И аз нямам друг избор. Трябва да я освободя. Това е въпрос на чест.
— Ба! — махна пренебрежително Волфгард. — Не е въпрос на чест да спасиш една жена.
Момъкът гордо вдигна глава.
— Ще направя всичко, за да я измъкна от ръцете на Виктор. Тя е моя сестра — рече той и се отдалечи. Последваха го проклятията на баща му.
Волфгард започна гневно да крачи из стаята. Лицето му се бе изкривило в свирепа гримаса, а от устата му излизаха животински звуци. Когато позволи на Виктор толкова лесно да отвлече Рейна, той не си бе представял, че момчето ще реагира по този начин. А сега синът му се правеше на глупак. След като Рагар бе решил да предприеме това гибелно пътуване, той не можеше да го спре, защото това означаваше да покаже на хората си, че Рагар е мамино синче.
Дявол да я вземе тази Рейна! Това момиче не му носеше нищо друго освен неприятности! Трябваше да я остави във Франция. Единственото му утешение бе мисълта, че жестоката Рейна ще отмъсти на неговия враг Виктор Безстрашния и ще го накара да страда.