Волфгард се ухили самодоволно. Наистина нямаше търпение да получи известия от своя човек в селото на Виктор.
Рагар излезе от къщата и се отправи да търси братовчед си Харалд. Откри го в тундрата да се упражнява в стрелба с лък.
— Братовчеде, трябва да говоря с теб — започна той.
Харалд опъна лъка и стреля. Стрелата безпогрешно улучи дървото, което му служеше за мишена.
— Ти се тревожиш за Рейна, нали? — обърна се Харалд към Рагар.
— Да. Вече си чул, че тя е изчезнала?
Харалд извади една стрела от колчана си.
— Кулар и аз открихме стражите Ролф и Торалд завързани и скрити зад една купа сено. Те ни казаха, че миналата нощ Виктор е идвал.
— Защо веднага не ми съобщи? — възмути се Рагар.
— Дойдох да ти кажа, но ти вече беше излязъл.
Момъкът кимна намръщено.
— Да, бях отишъл да търся сестра си. Баща ми не се е притеснил особено от нейното изчезване. Искам да ми помогнеш да съберем няколко бойци и да отидем да я освободим.
Братовчед му се замисли за миг и после каза:
— Приятелю, разбирам, че се страхуваш за Рейна. Ала Один знае каква лудост е да се захващаш с всичко това.
— Защо?
— Повечето от нашите хора не се интересуват от съдбата на природената ти сестра. Никой не съжалява за нейната загуба и едва ли някой ще се съгласи да дойде с теб.
— Тогава ще трябва да ги убедя! — извика Рагар.
— Знаеш, че съм готов да дам живота си за теб и Рейна — развълнувано продължи Харалд. — Ала аз съм се заклел да те защитавам. Как мога да ти позволя да се впуснеш в това начинание, което означава сигурна смърт? И не само твоята, но може би и на Рейна?
— Трябва да опитаме. Аз не се страхувам.
Харалд въздъхна.
— Приятелю, ние не можем да отидем да я спасим. Нашият кораб е изчезнал…
— Да, знам. Ще минем по сушата и ще заобиколим фиорда.
Братовчед му изненадано повдигна вежди.
— Искаш да кажеш, че смяташ да минеш през планините и да предизвикаш гнева на Сурт?
— Нима ще позволим страхът да ни спре? Ние воини ли сме или жени? — възбудено възрази Рагар.
Братовчед му тъжно поклати глава.
— Приятелю, аз съм откровен с теб. Нашите воини се боят от духовете и троловете, които обитават планините и хълмовете. Те няма да искат да дойдат с нас.
— Тогава ще тръгна сам.
Харалд отново въздъхна.
— Добре, аз ще дойда с теб. Ще се опитам да убедя някои от мъжете да се присъединят към нас, но ми трябва известно време. Няма да е лесно да ги убедя да рискуват живота си заради една жена, от която не са видели нищо друго освен обиди.
— Знам това — тъжно се съгласи Рагар. — Ала не се бави прекалено много, в противен случай ще трябва да тръгна сам.
Виктор стоеше пред залостената врата на малката хижа, където бе затворена Рейна. Беше изминал един ден и той се надяваше, че момичето се е укротило. Скоро щеше да дойде Сибеал, за да донесе закуската на господарката си, и той искаше да провери дали девойката вече се е примирила с участта си.
Вдигна резето и отвори вратата. Слънчевият лъч освети мръсния под… Тя беше изчезнала! Младият мъж пристъпи вътре.
— Рейна?
В следващия миг тя се хвърли на гърба му и го притисна с всичка сила. Със закъснение разбра, че момичето се бе скрило зад сламеника. Тя нададе яростен вик и започна да го удря с юмруци по главата…
Господи, тя наистина беше полудяла! Той успя да се извърти, сграбчи я за кръста, завлече я до сламеника и я хвърли върху него.
Девойката притихна и се втренчи в него. Господи, помисли си Виктор, тя наистина приличаше на луда с тази разрошена коса, потънала в прах, и с тези очи, които горяха с див пламък!
После чертите й се изкривиха от гняв и момичето отново се нахвърли върху него!
Ала този път Виктор бе подготвен. В гърдите му се надигна ярост, той я сграбчи за кръста и отново я стовари върху сламеника. Тя се извъртя и изфуча като подивяла котка.
Младият мъж скръсти ръце пред гърдите си и погледна към нея.
— Е, ще има ли и трети рунд? — спокойно попита той.
Рейна не отговори. Очите й го гледаха предпазливо, със стаена омраза.
— Доста войнствено си настроена — промърмори Виктор, разтри главата си и се намръщи от болка.
На лицето й се появи злобна усмивка. Самодоволната й усмивка го ядоса.
— Да не би тази малка демонстрация да е израз на порасналото ти уважение към мен, вследствие на вчерашните ми целувки?
Момичето изръмжа и отново се хвърли към него, като се опита да го хване за коленете. Той разбра, че се опитва да го събори, отстъпи назад и отново я хвана за кръста. Краката й се мятаха отчаяно, роклята й се вдигна и разкри част от прелестното й задниче.