— Не се опитвай да ме заблуждаваш с тези глупави приказки, жено! — гневно извика Рейна. — Това не е извинение за твоята измяна!
— Господарке, умолявам те, бъди по-разумна. Ти се опитваш да се бориш против съдбата, но това ще ти донесе само излишни нещастия и мъки…
— Ти си тази, която е виновна за моето нещастие, защото ме предаде! А сега ме остави, преди да съм те удушила с голи ръце!
Сибеал въздъхна отчаяно, изправи се и излезе.
Рейна погледна към храната. Как се осмелява Сибеал да я моли да бъде по-разумна! Как се осмелява Виктор да настоява за същото, сякаш всички бяха забравили, че тя е тази, която бе измъкната посред нощ от леглото си и отвлечена? В гърдите й се надигна злоба. Нямаше да се докосва до храната! Така щеше да покаже презрението си към Сибеал, Виктор и всички останали!
По-добре да умре от глад, отколкото да отстъпи пред желанията на врага си!
През следващите няколко дни Виктор отново и отново се опитваше да достигне до Рейна. Той стоеше изправен до вратата и разговаряше спокойно с нея. Разказваше й колко хубаво и щастливо ще живеят, когато се оженят, но тя само ръмжеше, съскаше презрителни обиди и хвърляше чинии по него. Понякога го ядосваше толкова много, че едва се сдържаше да не я удари.
— Може сега да съскаш като тигрица, Рейна — каза й той една сутрин, — но когато станем мъж и жена, ще започнеш да мъркаш като котенце.
Тя хвърли пълна шепа пръст в лицето му.
— Ще имаме красиви деца — каза й младият мъж на следващия ден.
Тя се изплю в краката му.
— Ако продължаваш да упорстваш като магаре, Рейна, ще се наложи да те науча как да ме уважаваш! — не се сдържа и избухна той.
Тя се озъби и злобно изръмжа.
Трябваше със съжаление да си признае, че не може да се справи с тази твърдоглава девойка. Изпадна в толкова отвратително настроение, че се боеше да не избухне, и реши да не ходи при нея. Тъй като Сибеал се оплака, че господарката й не яде и не пие достатъчно, Виктор заповяда на приближените си да й носят храна по два пъти на ден, като се редуват. Предупреди мъжете да не се отнасят зле с нея, независимо как се държи тя.
Ала изглежда и те не можеха да се справят с нея. Една вечер Роло влетя в стаята му, треперещ от гняв. По лицето му се стичаха остатъците от овнешкото задушено, а на челото му се бе образувала голяма цицина.
— Това момиче хвърли чинията със задушеното що мен, вожде! — яростно извика той. — И освен това ме нарече презрян глупак! По-скоро ще изям меча си, отколкото да отида пак да й нося храна.
— Добре. Благодаря, че все пак се опита. Следващия път ще изпратя Орм.
Следващата сутрин Орм отвори вратата на стаята му. Той куцаше, лицето му бе зачервено, а юмруците — гневно стиснати.
— Тази валкирия ме ритна в слабините и ме нарече свиня! Вожде, позволи ми да я убия!
Виктор изпъшка.
— Иди да се накиснеш в гореща вода. Следващия път ще изпратя Кнут да се оправя с нея.
Вечерта Кнут се втурна в голямата зала, като ревеше от гняв. Никога преди Виктор не го бе виждал толкова бесен.
— Тази вещица ми рече, че онази ми работа е сбръчкана и увиснала! — кресна той и удари с юмрук по масата. — Тя жестоко обиди моята мъжественост! Позволи ми да я завлека в тундрата и да й прережа гърлото! Ще я принеса в жертва на Сурт, ще я изкормя и ще се изплюя върху вътрешностите й!
— По дяволите! — Виктор скочи на крака. — Тази малка вълчица си го заслужи! Достатъчно! Сега ще й дам да се разбере!
Младият мъж изхвръкна от къщата и се спусна към каменната хижа. Видя пред вратата Сибеал, която бе оставила таблата с храна на земята и отчаяно чупеше ръце.
— Вожде, аз съм много разтревожена за моята господарка! Тя не иска нито да яде, нито да пие!
Виктор беше толкова бесен, че не обърна внимание на думите й.
— Ти си разтревожена? Съветвам те да се разтревожиш за другите, които се нуждаят повече от твоите грижи! Рейна наистина побърка мен и хората ми! Но този път ще й дам хубав урок! Ще ме запомни това малко разглезено зверче! И не се опитвай да ме спреш, жено!
Сибеал отстъпи назад и прехапа устни.
Младият мъж дръпна резето и ритна вратата. Огледа се, тъй като очакваше валкирията да се нахвърли върху него. Тогава я видя — тя лежеше върху сламеника. Момичето едва-едва се изправи, ала Виктор беше толкова разгневен, че не обърна внимание на бавните й движения.
— Ти! — изкрещя той и застрашително размаха пръст. — Сега ще те науча как трябва да се държиш! Ще бъде доста болезнен урок за теб, но ще ми достави истинско удоволствие!
Прекоси стаята, коленичи и я сграбчи. Тя не се противопостави. Виктор я метна през коленете си и тогава най-после забеляза колко зачервено и измъчено беше лицето й. Намръщи се и инстинктивно сложи ръка на челото й.