— Господи, жено, ти изгаряш от треска! — извика той.
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
В следващия миг Сибеал се втурна в хижата.
— Откога е болна господарката ти?
Робинята коленичи до него.
— Аз се опитах да ти кажа, господарю. Тя спря да яде и да пие, а и тук е прекалено горещо.
Младият мъж погледна огъня, който гореше в средата на стаята, и кимна.
— Да, тук е твърде горещо и ако Рейна е спряла да пие и да се храни, тя навярно се е обезводнила.
Сибеал уплашено го погледна.
— А това опасно ли е?
— Дано да е само това и тя да не е болна от нещо друго, защото ако е така, не знам какво да правя.
— Нито пък аз, господарю.
— Донеси нещо за пиене — нареди той.
Жената стана и излезе. След малко се върна с чаша медовина. Виктор поднесе чашата до устните на девойката, ала те бяха упорито стиснати.
— Нали ти казах, господарю. Тя няма да иска да пие.
— Ще пие — твърдо рече Виктор и се обърна към Рейна. В гласа му прозвуча лека заплаха. — Ще си отвориш устата и ще изпиеш всичко това или ще извикам Роло, Орм и Кнут да те държат, докато излея течността в гърлото ти, независимо дали ще се задавиш или не. И моите приближени ще са свидетели на пълното ти унижение. Искаш ли това да стане?
Младото момиче неохотно отвори уста и започна бавно да отпива от чашата, но продължаваше да го гледа свирепо.
Той се усмихна на Сибеал и погледна мръсната рокля на девойката и сплъстената й коса.
— Тя е много мръсна.
— В тази хижа няма никакви удобства, господарю. А и моята господарка спи кажи-речи на мръсния под и не може да бъде чиста.
— Права си. Ще я преместя в една стая в моята къща. Ала първо ще я занеса до горещия извор и ще я изкъпя…
Робинята ахна от изумление.
— Но, господарю, не трябва да правиш това! Ти не можеш да къпеш господарката ми!
Виктор погледна пребледнялата жена, а след това Рейна, която изглеждаше ужасена от думите му.
— Трябва сам да се погрижа за нея. Тя ще бъде моя жена, а ако я оставя само на теб, знаеш, че ще избяга.
Сибеал въздъхна.
— Имаш право, господарю. Всъщност моята господарка сама си навлече тези беди със своето твърдоглавие. Ще бъде добре, ако я изкъпеш, а аз ще отида да помоля твоята прислужница да намери някаква рокля за господарката ми.
Робинята излезе от хижата. Когато Рейна изпи медовината, младият мъж я взе на ръце и я понесе към банята.
— Ти си едно малко глупаче — промърмори той. — Ще трябва да те спася от собственото ти безумие.
Девойката се втренчи в намръщеното му лице. Тя бе напълно объркана от държанието му. Питаше се защо Виктор Безстрашния просто не я убие и така да се отърве от нея. Как може да настоява все още, че тя ще стане негова жена, когато вижда колко много го мрази и презира? Защо се отнася към нея с тази странна смесица от строгост, нежност и шеговитост? Нима не знаеше, че никога няма да спечели сърцето й, нито пък нейната благодарност и преданост?
Искаше й се да го убие в този миг, ала беше прекалено отпаднала и можеше да упреква само себе си за това. Няколко пъти през последните дни й се искаше да се откаже от решението си да умре от глад, ала след това си казваше, че е по-добре да посрещне смъртта, отколкото да се подчини на желанията на врага си.
Обаче дори и това не можа да постигне. Той я накара да изпие медовината, проклет да бъде. Вече не се чувстваше толкова отпаднала и изпитата напитка възвърна част от силите й.
И нима той наистина възнамеряваше да я изкъпе? По-скоро искаше да я изнасили, помисли си уплашено момичето. Трябваше да благодари на себе си — нямаше достатъчно сили, за да се бори с него, ако реши да я обладае насила.
Всъщност имаше нещо, от което се страхуваше повече — страхуваше се от себе си и от собствените си желания. Боеше се, че ако Виктор поиска да я обладае, той може да накара тялото й да тръпне от страст и удоволствие, а това ще я погуби. Страхуваше се, че той ще стопи съпротивата й с красивите си сини очи и със странните нежни думи, които й говореше понякога.
О, Господи, да бъде толкова близо до него, да усеща топлото му и мускулесто тяло, притиснато до нейното — това беше истинско мъчение! Той я носеше на ръце като малко дете и я притискаше до гърдите си. Усещаше мъжкото му ухание, неговият дъх я гъделичкаше, усещаше сърцето му, което туптеше до нейното. Той беше неин враг, ала въпреки това тя се чувстваше странно спокойна и защитена в ръцете му. За пръв път младото момиче се запита какво ли ще стане, ако престане да се съпротивлява и се остави на грижите на този воин, който ще я направи своя кралица и ще се грижи за нея.