О, Господи, какво ставаше с нея? Той сигурно я е омагьосал. Сигурно, когато е бил във Валхала, се е сдобил с особена сила, която предизвикваше тези предателски мисли и желания…
Виктор бутна с крак вратата на банята и влезе. Малката колиба се осветяваше от една лампа с китова мас. Отар и по-малкият му брат, Тир, и двамата с мокри коси и с кърпи в ръце, се обърнаха изненадано. Младежите ококориха очи, когато видяха вожда си с Рейна на ръце.
— Вожде! — извика Отар, вперил поглед в девойката.
— Моля ви, оставете ни сами и не искам никой да ни безпокои — рязко рече Виктор.
— Да, вожде — отвърна Отар и двамата с брат му побързаха да се измъкнат навън.
Младият мъж внимателно остави Рейна до бълбукащия извор и краката й се надвесиха над горещата вода. Той погледна малките й крака и сърцето му се сви от копнеж и желание.
— Защо се опита да умреш от глад, Рейна? — попита той и седна до нея.
Девойката извърна глава и стисна устни. Виктор протегна ръка и докосна разрошената й коса, но тя рязко се отдръпна и го погледна с омраза.
— Толкова ли ти е противно да те докосвам?
Младото момиче извърна поглед.
Той се засмя.
— Може би си загубила здравия си разум, но не и борбения си дух, нали, милейди?
Рейна кръстоса ръце пред гърдите си и не го удостои с отговор.
— Отново сме решили да мълчим, така ли? — Младият мъж погледна замислено надменния й профил и гордо вдигнатата брадичка. — Знаеш ли, Рейна, според мен ти се криеш зад тази войнствена фасада и съвсем не си това, за което се представяш. Искаш да бъдеш жена воин, но истинските воини никога няма да гладуват, а ще са готови да се бият с врага си и да го победят. Предполагам, че аз ти въздействам много повече, отколкото искаш да признаеш.
Девойката продължаваше да мълчи, но той видя как ръцете й се свиха в юмруци.
— Ти си толкова жестока, Рейна, че понякога ми е трудно да мисля за теб като за нежна и уязвима жена — тихо продължи той. — Ала ти все пак си такава, нали? И това те е уплашило толкова много, че си решила да се умориш от глад, защото рано или късно за мен ти ще бъдеш една нежна и любяща жена. Ние ще бъдем заедно, Рейна.
Видя как тя потрепери от гняв и се извърна към него. Очите й святкаха, а юмруците й се вдигнаха.
— Ти лъжеш! По-скоро ще се омъжа за Локи, отколкото за теб! Готова съм да те убия за тези предателски думи, Виктор Безстрашни!
Младият мъж подсвирна и се ухили. Девойката извика и се нахвърли срещу него, ала той я хвана за китките.
— Остави ме да си отида!
— Май не можеш да се биеш с мен, защото си прекалено отпаднала, нали, мила моя? — подразни я викингът.
Тя изфуча и се опита безуспешно да освободи ръцете си и отново му хвърли свиреп поглед.
Тогава Виктор се засмя отново и я пусна. После свали туниката си и видя как очите й се разшириха от учудване при вида на голите му гърди. Видя как погледът й се насочи надолу, където между краката му, под панталоните, се очертаваше възбудената му мъжественост. Намигна й, а момичето се изчерви и бързо извърна глава.
Викингът се отпусна до нея и прошепна:
— Не се страхувай, Рейна. Ти ще го имаш. Сигурен съм, че скоро той ще бъде любимата ти играчка и ще ти доставя най-голямото удоволствие.
Рейна се опита да го изгледа намръщено, ала вместо това погледът й изразяваше само объркване и смущение.
— Свали си ризата. Искам да те изкъпя — тихо, но твърдо рече той.
Девойката беше ужасена, ала смелостта й се възвърна.
— Дано изгориш в ада, викинг!
Ала Виктор нямаше намерение да се отказва. Без предупреждение я сграбчи за китките и я притегли към себе си, до самия край на извора.
— Пусни ме, викинг! — извика младото момиче.
— Не, Рейна, не и преди да измия цялата мръсотия от тялото ти.
Хвана двете й китки с едната си ръка, а с другата извади кинжала си. Тя изохка, а той ловко сряза ризата й в горния край. После прибра кинжала в ножницата, дръпна ризата и я скъса от шията до кръста й.
Девойката стоеше неподвижно и го гледаше ужасено.
Викингът безсрамно огледа тялото й — красивите й твърди гърди се повдигаха учестено, а тялото й трепереше.
— Ти си толкова красива — промърмори той и протегна ръка. Пръстите му нежно докоснаха твърдото зърно на едната й гърда.
Рейна бе смаяна от дръзкия му жест и се опита да се измъкне от ръцете му, ала той я затисна с тялото си и краката му я обгърнаха. Тя потръпна от желание и в същия момент осъзна, че не иска да се бори с него. Виктор беше толкова силен, а омагьосващите му сини очи сякаш проникваха в сърцето й и сломяваха съпротивата й. Тя усети твърдата му мъжественост, сладка тръпка прониза слабините й и тялото й се разтърси от желание.