— Ти ме караш да се срамувам, Викинг! — извика девойката.
— Аз не се срамувам. Никога не трябва да се срамуваме един от друг, Рейна. Аз ще опозная всяка частица от тялото ти, както и ти ще опознаеш моето. Ще изпитаме радост и наслада от това взаимно откриване.
Рейна пое дълбоко дъх и се опита да се овладее, ала осъзна, че той може би говори истината.
Виктор взе лицето й между ръцете си.
— Не се опитвай да ме убеждаваш, че не чувстваш това, което чувствам и аз, Рейна. Ние вече се познаваме.
Думите му я объркаха, а погледът му я смути. Той се отнасяше към нея с непознато уважение и странна нежност. Не приличаше на похотливите викингски завоеватели. Ала именно от това се страхуваше, неговата нежност можеше да я покори много повече отколкото силата на мускулестото му тяло.
— Какво каза, викинг? — предпазливо попита тя. Очите му сякаш я хипнотизираха.
— Казах, че ние сме свързани, Рейна. Нашите души са свързани. И ти трябва да го чувстваш, защото си част от мен. Нашата връзка е предопределена и нищо не може да ни раздели.
— Съдба — промърмори младото момиче и се намръщи, защото си припомни предсказанието на Сибеал.
В очите му проблеснаха весели искрици.
— Да, съдба. Казах, че те познавам, Рейна, и ти ми принадлежиш. — Той жадно протегна ръка и я плъзна по нежната извивка на бедрата й. — Аз познавам това тяло. — После вдигна очи и тъжно се усмихна. — Толкова е странно да знам, че си моя, но все още да не мога да те имам, защото ти се противиш на собствените си желания.
— Защо казваш, че съм твоя? — тихо попита девойката.
Младият мъж замълча, а после прошепна:
— Защото вече съм те обичал в един друг живот.
Тя го погледна с благоговение и едва чуто промълви:
— Искаш да кажеш, че си живял и друг живот, викинг?
Когато пръстите му погалиха извивката на устните й, тя не се отдръпна.
— Да, живях друг живот, в друг свят и там те обичах.
Рейна не можа да потисне изумлението и любопитството си.
— Във Валхала ли живя този живот?
Той се поколеба, но после кимна.
— Да.
— И аз бях там, заедно с теб?
Виктор се изтегна до нея, а устните му почти докосваха нейните.
— Ти лежеше в прегръдките ми във вана много подобна на тази тук и аз бях в теб. Много дълбоко в теб.
Тя остана мълчалива, ала любопитството й не бе задоволено. Отвори уста да каже нещо, но после реши, че е по-добре да мълчи, и само продължи внимателно да го наблюдава.
Младият мъж почувства известно разочарование от нейната резервираност.
— Май не трябваше да ти казвам това, нали? — В гласа му прозвуча горчивина. — Сега ти ще използваш думите ми като оръжие против самия мен, нали, моя малка твърдоглавке?
— Не — убедително отвърна девойката. — Няма да ги използвам против теб.
Отговорът й го изненада и той настойчиво я погледна в очите, сякаш искаше да проникне в душата й.
— Защо няма да ги използваш против мен?
Тя спокойно издържа погледа му.
— Защото това, което си преживял, е било дар от боговете, а този дар ме плаши. И защото…
Виктор се приближи още повече към нея и дъхът му опари бузата й.
— Продължавай, кажи ми, Рейна.
Думите сами се отрониха от устата й и изненадаха и самата нея.
— Защото, когато ми говореше, очите ти бяха тъжни, Виктор Безстрашни. Аз познавам тази тъга.
— Така ли?
Рейна гордо вдигна глава и Виктор разбра, че тя отново издига бариера между тях, за да се предпази от него.
— Ала това не означава, че аз някога ще бъда твоя, викинг. Или пък че някога ще ти повярвам. Или че някога…
— Да?
— Или че някога ще бъда твоя съпруга!
— Дори и ако по този начин се прекрати кръвопролитието? — развълнувано попита той.
Тя вирна брадичка.
— Аз не желая да се прекратява враждата.
Думите й го нараниха и той решително стисна зъби.
— Доста си откровена. В такъв случай аз ще трябва да те накарам да мислиш по друг начин, нали?
Младото момиче не отговори.
— А сега, смятам да те изкъпя — заяви Виктор и дръпна ризата й.
Ръцете й конвулсивно стиснаха разкъсаните краища на ризата.
— Няма да го направиш!
Виктор я погледна, обгърна я с ръце и двамата се плъзнаха във водата. Рейна се опита да го отблъсне, ала когато тялото й потъна в топлата бълбукаща вода, съпротивата й се стопи. Водата беше наистина чудесна и беше истинско удоволствие да се отпусне в нея. Младият мъж се възползва от моментното й отмаляване и притисна устни до ухото й.
— Свали си ризата, Рейна.
Неговата забележка я накара да се съвземе. Тя се изплъзна от ръцете му и се потопи във водата, а пръстите на краката й достигнаха каменистото дъно. Обърна се с лице към него и извика: