— Не!
— Не? — повтори викингът и повдигна вежди. — Твърде често повтаряш тази дума, милейди. Май след всяко „не“ ще трябва да те целувам.
— Няма да ти позволя да свалиш ризата ми! — извика девойката и отново хвана разкъсаните краища. — Дори и ако се опиташ да я скъсаш цялата, викинг.
Младият мъж се засмя.
— Рейна, ти се държиш като упорито малко момиченце. Твоята слугиня ще ти донесе друга дреха. Тази е мръсна и скъсана и така или иначе не можеш повече да я носиш. Защо не я свалиш и не се измиеш както трябва?
Рейна го изгледа мълчаливо. Той беше прав, ала тя се страхуваше от него и не можеше да му вярва. Не знаеше какво може да направи той, след като свали дрехата си. Всъщност страхуваше се и от себе си. Боеше се, че след като махне дрехата си, нямаше да може се спре и ще се покори на желанията на този мъж.
Докато тя стоеше нерешително, Виктор се протегна и взе едно парче сапун, поставен в една каменна издатина. После решително се приближи към нея. Тя ахна, когато той, със свободната си ръка, дръпна ризата й до кръста. Тялото й потръпна от безсрамното му докосване. Сега беше гола и се почувства уязвима и напълно беззащитна. Мускулестите му голи гърди почти се допитаха до нейните.
Младият мъж прокара гладкия сапун между раменете й…
Рейна потрепери и се изчерви.
— Моля те… недей…
— Не искаш ли да бъдеш чиста? — нежно я подразни той.
— Мога и сама да се измия.
Виктор се засмя и й подаде сапуна.
— Ето, вземи, Рейна.
Девойката облекчено въздъхна. Той се отдръпна, скръсти ръце пред гърдите си и впери безочлив поглед в нея. Тя разпусна косата си и започна да се търка със сапуна. Запита се кое е по-лошо — дали Виктор да я докосва, или да я изпива с тези светлосини очи. Когато той свали ризата й, тя очакваше, че ще я изнасили. Вместо това Виктор я бе докоснал с някаква странна смесица от нежност и възхищение и въпреки че твърдеше противното, тя не изпита срам. Отново в тялото й се събудиха тези предателски желания и радост от докосването му, особено когато той й говореше онези ласкави думи и я гледаше с болезнен копнеж. Наистина почувства, че между тях съществува връзка. Гърдите й бяха жадни за милувките му, а слабините й се обляха в топлина. Ако му позволи да я изкъпе, Рейна се съмняваше, че ще може да устои на този мъж и ще се опозори навеки.
Викингът все още не откъсваше поглед от нея и тя си помисли, че сърцето й ще се пръсне от вълнение. Младото момиче наведе глава и изплакна косата си. После се изправи и го погледна. Видя, че на устните му играеше лека усмивка.
— Е, вече свършихме ли? — гласът й издайнически потрепери.
— Не — гласът му прозвуча дрезгаво. — Ти толкова добре се изкъпа, Рейна, така че сега искам да изкъпеш и мен.
— Дано изгориш в ада, викинг! — извика тя.
— Тогава поне можеш да ми дадеш сапуна — прошепна младият мъж.
Рейна се приближи и се изненада, когато той не се нахвърли върху нея. Той наистина беше много красив, мускулестите му гърди блестяха от водните капки, а чувствените му сини очи продължаваха да я изпиват и сякаш вкусваха всяка частица от тялото й. Защо този поглед я караше да се чувства толкова безпомощна?
И какво ставаше с нея? Нима беше полудяла? Приближи още по-близо и бавно прокара сапуна по великолепните му гърди. Не изпитваше срам. Той простена от удоволствие и я притегли към себе си. Сапунът се изплъзна от пръстите й. Младият мъж впи устни в нейните и вкара езика си дълбоко в устата й. Тялото й потръпна от наслада…
Девойката извика леко и се отдаде на целувката. Той я целуваше с жар и ненаситност, сякаш те наистина бяха две части на едно цяло, които са били разделени, а сега отново се сливаха в едно. Устните му бяха топли и опитни, а езикът му дързък и груб. Никога досега Рейна не се бе целувала с мъж, а сега чувстваше, че принадлежи на този мъж и душата й се изпълни с радост. Твърдите й гърди се търкаха в неговите, тя можеше да почувства желанието, което пулсираше между краката му и сякаш я изгаряше. Когато големите му силни ръце се спуснаха по гърба, обхванаха я отзад и я притиснаха към пулсиращата му мъжественост, тя си помисли, че сигурно ще умре от удоволствие. Изведнъж се усети, че търси връзките на панталоните му…
Вратата зад тях се отвори и нахлу студен въздух. И двамата се извърнаха все още замаяни.
— Господарю — извика Сибеал, — донесох рокля за господарката ми.
Рейна погледна към Виктор и той й намигна. О, Господи, какво ставаше с нея? Тя се бе поддала на очарованието на този викинг и бе готова да му се отдаде! Ако Сибеал не ги беше прекъснала, тя вече щеше да бъде негова, и то по собствено желание!