Един час по-късно девойката седеше на леглото му в спалнята. Виктор заповяда да донесат нещо за ядене. Вълците бяха изпъдени в съседната стая. Младият мъж настояваше тя да пие повече медовина и я подканваше да си изяде овесената каша. Той сложи ръка на челото й, за да провери дали няма треска. Остана доволен, че то не е горещо и каза, че тя не се е „обезводнила“. Девойката не знаеше какво означава тази дума, но предположи, че е някаква болест.
— Добре ли се чувстваш, скъпа моя? — попита той, облегнат на вратата.
— Няма ли да дойдеш при мен? — подигравателно запита момичето.
— Това покана ли е?
— Дано да изгориш в ада!
— Наистина съм поласкан от молбата ти — подразни я Виктор, без да обръща внимание на последното й избухване. — Наистина много бих искал да задоволя желанието на такова прекрасно създание като теб, ала ще запазя силите си за сватбата.
Рейна го погледна недоумяващо. Не разбираше какво иска да каже.
— И трябва да ти кажа, че изглеждаш доста разочарована — добави младият мъж и се ухили.
Сега вече разбра! Гребенът от китова кост прелетя през стаята и го удари в стомаха.
Виктор изсумтя, наведе се, взе го, а после се приближи към нея и й го подаде.
— Казах ти да използваш гребена, за да срешеш косата си, а не да ме замеряш с него.
Рейна започна да разресва косата си и го изгледа кръвнишки.
— Ако ме докоснеш още веднъж, ще умреш, викинг!
— Струва ми се, че не мислеше така в банята.
— Защото бях слаба и изтощена и… замаяна от медовината, която насила изля в гърлото ми. Ала сега трябва да ти кажа нещо, викинг. Аз възстанових силите си и съм готова да те убия.
— Добро момиче — сериозно рече той. — Радвам се, че отново си възвърнала войнствения си дух. — Огледа се и после се извърна към нея. — Трябва Да знаеш, че ти вярвам и затова ти позволявам да останеш в къщата ми. — Очите му я гледаха строго и в гласа му прозвуча заплашителна нотка.
Младото момиче се усмихна.
— Това е грешка, викинг. Никога не трябва да ми вярваш.
— Нима предпочиташ отново да те затворя в каменната хижа?
— Предпочитам да съм свободна.
— И къде ще отидеш? Ти не дължиш вярност на Волфгард.
— Да. Защото той ме плени и ме отведе от родината против желанието ми.
— Да, той го е направил. А защо ме мразиш толкова много?
— Защото и ти направи същото, викинг! — изсъска тя.
— Отново те питам, Рейна — настоя Виктор, — ако те освободя, къде ще отидеш?
— Ще се върна във Франция!
Веждите му замислено се повдигнаха.
— А да, спомням си. Някой от хората ми каза, че ти си родена във Франция, но засега не може да става дума за връщането ти там. — Виктор я погледна и се усмихна. — Въпреки че наистина ти съчувствам.
Лицето й пламна от гняв.
— Тогава престани да ме дразниш и ме остави сама! — заяви тя и гласът й потрепери.
Виктор въздъхна.
— С удоволствие. — Изгледа я подозрително. — А ще ми обещаеш ли, че няма да дойдеш в стаята ми и няма да ме убиеш, докато спя?
На лицето й се появи злорада усмивка.
— Нищо не ти обещавам, викинг.
— Тогава ще ти кажа нещо. — Приближи се, повдигна брадичката й и страстно заговори: — Аз ще бъда зад съседната врата заедно с моите предани вълци и те уверявам, че и четиримата спим много леко. Не можеш да избягаш, без да минеш покрай нас. Ако дойдеш в стаята ми, ще сметна, че си готова да споделиш леглото ми. Тогава на сутринта вече ще си станала моя съпруга, и то преди да сме си казали брачните клетви. Ясно ли е?
Рейна го изгледа свирепо и кимна. Ала когато той излезе, тя се сви на леглото и се замисли. Нямаше намерение да отива в стаята му и да го убива. Всъщност, ако трябваше да бъде честна към себе си, не беше сигурна, че въобще е в състояние да го убие. Но нямаше да му позволи да я докосне отново и да я превърне в покорна робиня на желанията му.
Припомни си думите му в банята, че били свързани и че той я е обичал в един друг живот. Не бе сигурна какво точно искаше да каже или каква беше истинската му цел, ала тези магически думи сломиха съпротивата й. Беше очарована и развълнувана и й беше много трудно да потисне желанието си да го накара да й разкаже по-подробно за другия си живот. Чувстваше го Много близък, сякаш между тях наистина бе съществувала дълбока връзка. Ала най-много я бе трогнала тъгата в очите му, когато й разказваше за това.
Хвърли гребена и изруга. О, тя не искаше да изпитва нищо подобно към този викинг. Това я караше да се чувства победена и унизена. Трябваше да се опита да стои настрана от него, докато намери начин да избяга.