В съседната стая вълците бяха задрямали, но Виктор не можеше да заспи. Рейна бе събудила толкова силни желания у него, че още не можеше да се успокои.
Защо трябваше да бъде толкова упорита? Най-после се бе убедил, че и тя го желаеше и тази мисъл му достави радост. Когато бяха във водата, той бе сигурен, че тялото й изгаряше от същата страст и желание, както и неговото. Ала дали тази нейна упорита гордост щеше да й позволи да му се отдаде и двамата да изпитат насладата, за която копнееха? Надяваше се да стане така, и то по-скоро, преди да е умрял от незадоволена страст!
Почти му се искаше тази нощ тя дойде в стаята му, за да се опита да го убие. Тогава ще трябва да й покаже, че държи на думата си, ще притисне прекрасното й тяло в прегръдките си и ще сложи край на това изтезание.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Конят изпръхтя в нощния мрак. Рагар, Харалд и спътниците им препускаха с все сили към дивата гориста местност, като се ориентираха само по очертанията на скалите, залети от лунната светлина. След дъждовния ден нощният въздух беше чист и студен.
На изток от тях се извиваха стръмните брегове на фиорда. Водата в него блещукаше като сребърна. Бреговете му се стесняваха все повече с напредването на конниците на север през последните дни, макар че реката ставаше все по-пълноводна. В далечината застрашително се издигаше острият връх на застинал вулкан.
Харалд се намръщи, щом видя мрачния пейзаж, обърна се и кимна към седемте мъже зад него.
— Не е ли по-добре да спрем и тук да прекараме нощта? — попита той Рагар.
— Добре, но нека първо да намерим по-удобно място за нощуване.
— И се моли на Один тази вечер нищо да не застраши нашия стан.
Рагар кимна унило, като си припомни как вече успяха да изгубят почти половината от воините в тази проклета мисия. Харалд беше потеглил с дванадесет бойци, като повечето тръгнаха по собствено желание с него, примамени от обещанието за щедра плячка в злато. Всеки от тях беше изпълнен със суеверен страх, че щом са се осмелили да стигнат толкова далеч на север, непременно ще ги сполети отмъщението на Сурт или ще се сблъскат с привидения или троли, или кой знае какви други горски духове и чудовища, за които от поколения се разнасяха легенди сред жителите на мочурливите равнини и планинските долини.
След като избраха мястото за стануване, още първата сутрин един от бойците се развика, че през нощта бил нападнат от някакъв горски дух. Крясъците на Норд събудиха всички мъже. Той скочи разтреперан и продължаваше да настоява, че някакво странно създание се докоснало до рамото му. Рагар огледа мястото и откри едва забележими следи, след което заяви, че боецът е бил нападнат от лисица, но Норд не му повярва. Едрият боец непрекъснато повтаряше, че духовете са го избрали за своя жертва, докато накрая не издържа, метна се на коня си и препусна към стана на Волфгард.
Следващата вечер, малко след като всички бяха налягали, от подножието на високите скали изплува гъста бяла мъгла. Едва се виждаха силуетите на мъжете и конете. След това долетя лек полъх на северния вятър, тайнствен и зловещ, свистящ между оголените клони и сухите храсти. Още двама мъже се разкрещяха, че духовете са излезли на лов, след което напуснаха лагера на Рагар и поеха към домовете си.
На другия ден, посред пладне, въпреки проливния дъжд, Ото се изкачи на поляната над лагера, за да потърси боровинки. Когато нагази в калта, той се препъна в един корен и едва не се удави във врящите води на близкия гейзер. Щом чу крясъците, Рагар и останалите веднага се втурнаха на помощ. Ото оцеля само защото дебелите дрехи и ботуши го предпазиха от обгаряне. Рагар Трябваше да се раздели с още един от своите бойци, който трябваше да съпровожда накуцващия Ото по пътя към селото на Волфгард. Групата се топеше с всеки изминал ден и това не вещаеше нищо добро. Колкото повече се изкачваха на север, толкова се засилваха роптанията на останалите бойци. Ето, и днес трябваше да заобикалят с трепет в душите огромните заоблени морени, надвесени над лъкатушещата пътека, довлечени от ледниците през пролетното топене.
Дружината се спускаше в малка долина, осеяна с върби и брези. Рагар опъна юздата на коня си и даде знак за спиране.
— Тази нощ ще останем тук. А на сутринта ще стигнем билото на фиорда и ще обърнем конете на юг.
Но преди да скочи от седлото, зад гърба му изцвили един от конете на придружителите му. Рагар рязко обърна коня си и видя как на няколко метра от коня на Кулар изригна мощен гейзер. Стреснатият жребец захвърли ездача си, който се сгърчи на земята и диво закрещя.
— Ох, защо Один ни праща бедствие след бедствие? — отчаяно изрева Рагар.