— Рейна, не е ли време вече да се откажеш от опитите си постоянно да ми се противопоставяш? Много добре разбираш, че няма да те освободя, докато не се съгласиш да се омъжиш за мен. Само така може да се сложи край на враждата между нашите два рода.
— Зная какво искаш, викинг — презрително се засмя младата жена. — Искаш да ме превърнеш в твоя робиня за цял живот, да ме принудиш да ти раждам деца едно след друго, да надебелея от бременностите и накрая да можеш с гордост и злорадство да заявиш пред Волфгард, че си успял да ме опитомиш и подчиниш на волята си. Но ще изгориш в ада много преди да настъпи този ден, защото аз никога няма да се съглася да бъда използвана като разменна монета, чрез която да откупиш мира с моето племе.
— Защо, Рейна? — опита се той още веднъж да я накара да промени решението си. — Не искаш ли да се прекрати тази безсмислена вражда?
Тя го изгледа предизвикателно и надигна чашата си.
— Не, викинг! За нищо друго не мечтая, освен да ти забия кинжала в гърлото.
— Нима? — удиви се той и усети как търпението му започна да се изчерпва. — Нима съм сънувал онази нощ в банята, когато сърцата и телата ни се сляха в едно? И двамата бяхме щастливи, Рейна, и не се опитвай да ме лъжеш, че нищо не си спомняш!
— Ох, какъв срам ми навлече на главата онази нощ! — прошепна ужасено тя и лицето й пламна.
— Нищо срамно нямаше и ти много добре го знаеш.
— Бях тъй изтощена и безпомощната ти, проклет викинг, се възползва от слабостта ми — обвини го тя.
— Прекрасно знаеш, че това не е вярно!
— Знам само едно — че ние с теб се смъртни врагове и няма място на този свят и за двама ни! Знаеш, че те презирам и че няма да се примиря със злочестата участ да бъда твоя робиня до края на дните ми.
Дните се нижеха бавно и мъчително. От ден на ден Виктор все повече губеше надежда, че ще успее да спечели сърцето и любовта й. Знаеше също, че няма време за губене. Волфгард беше изгубил най-добрия си кораб, с издялана статуя на дракон на носа на кораба. Обаче Виктор все още не можеше да се успокои и да повярва, че враждебно настроения към него вожд няма да се опита да предприеме някой отчаян опит, за да освободи заварената си дъщеря, дори и ако се наложи да нахлуе в пределите на чужди владения. Затова младият вожд нареди денонощно да бдят стражите край брега на фиорда и на север от селището. Нямаше съмнение, че за няколко седмици Волфгард ще се сдобие с нов кораб и сигурно ще нападне селището на Виктор с цялата си войска. Тогава какво щеше да прави? Вместо да се сближат и опознаят, Рейна се отдалечаваше все повече и той не можеше да достигне до душата й.
Въпреки че за нищо на света не би го признала, нито пред себе си, нито пред другите, с всеки изминат ден отвлечената девойка всъщност се привързваше към Виктор Безстрашния. След онази незабравима нощ в банята, когато той бе толкова мил и нежен с нея, между тях бе разцъфтяла неподозирана и от двамата близост и страст и младото момиче все повече изпадаше в плен на неговия чар. След онези незабравими мигове, когато нежните ласки на суровия викинг я бяха смутили и обезоръжили, тя се ужасяваше от мисълта, че може отново да се поддаде на тази опустошителна и пагубна за нея страст, че ще забрави и чест, и гордост само за да бъде отново в прегръдките му. Дори и някоя негова бегла усмивка или невинно ласкателство или дори само беглият поглед на ясните му сини очи я караха да потръпва и да копнее да се завтече към него, да се сгуши в обятията му, да намери забрава, обгърната от мускулестите му ръце, да му се покорява, въпреки че гордият й характер мразеше подчинението. Виктор имаше право да твърди, че няма нищо срамно да обичаш някого, унило си повтаряше тя в миговете, когато той не беше край нея. Само един начин й оставаше да се защитава от всепроникващото му влияние — да търси нови и нови поводи за спречквания, кавги и обиди.
Въпреки това нейният похитител продължаваше да я смущава и очарова. И макар да беше доволна, че се е отървала от онази опушена и мрачна къща и сега живееше в къщата на Виктор, ежедневната им близост всъщност я измъчваше много повече. Наистина, младият мъж спеше в преддверието, но тя усещаше близостта му денем и нощем. Освен това той не забравяше да я посети по няколко пъти на ден и пленницата не знаеше дали го върши, за да успокои недоверието си, или заради някакви други чувства. Щом го отблъснеше с присмех и презрение, той излизаше от стаята й, гневно затръшваше вратата и се втурваше навън като разярен звяр, а тя замираше на стола, омагьосана от красивото му лице, макар че бе намръщено и разкривено от ярост. В гърдите й се надигаше изкушението да го успокои и приласкае с нежни думи, дори само с безмълвни ласки, да, това би било много по-въздействащо, да му позволи да засити страстта си с нейното пламтящо от желания тяло. Толкова красив бе този викинг, с гъста руса коса и излято мускулесто тяло, тъй разкошен и великолепен, че дори не беше за вярване един смъртен да бъде дарен с такива щедри дарове от боговете. Понякога дори бе склонна да повярва, че е пратеник на небесните сили. Как тогава тя, простосмъртната и слаба жена, би могла да му устои?