Колкото повече потъваше в неутешим стремеж към него, толкова повече тя се стремеше да се изолира от него, да се спаси от натрапчивото му превъзходство, макар да схващаше, че всъщност води борба със себе си. Все повече се убеждаваше, че непременно трябва да избяга, преди да бъде окончателно победена.
В деня преди пира на Шелинг Виктор се изкачи на хълма заедно със Свейн. Двамата мъже трябваше да изберат по-едри камъни, за да изградят комина на ковачницата на Ойрих. В един миг забелязаха Роло и Орм, които с все сили тичаха към хълма. Пот се лееше от челото на Роло, а Орм се олюляваше от умора. И двамата изглеждаха много ядосани.
Виктор изпусна камъка, който току-що бе повдигнал от земята, изтупа праха от ръцете си и изгледа намръщено своя родственик. Беше им заповядал да охраняват Рейна и не можеше да си обясни защо са напуснали поста.
— Какво ви става на вас двамата? — сърдито започна той. — На кого оставихте Рейна?
— Тя избяга, вожде! — изкрещя Роло.
Гняв обля сърцето му.
— Избягала? В името на Валхала, как можахте да я изпуснете, негодници?
Мъжете се спогледаха глуповато. Накрая Орм се престраши и започна да мрънка:
— Може би Роло и аз сме се поувлекли в играта на шах повече, отколкото е трябвало, предводителю наш. При последната проверка заварихме тази валкирия да лежи в леглото си полузаспала. Но само след миг тя успя да пропълзи зад нас и да ни халоса с тежката бронзова чаша.
— Проклятие! — изфуча Виктор. — Поне подозирате ли накъде може да е побягнала?
— Сигурно е тръгнала към фиорда, вожде… — обади се Свейн зад гърба му.
— Хм, може би имаш право — съгласи се младият викинг. — Нищо чудно да се опита да задигне първата лодка, която й попадне пред очите, и да се опита да доплува до своите.
— Трябва веднага да тръгнем по следите й — нетърпеливо поде Роло.
— Да, вожде, остави ни да изкупим вината си и да заловим тази кучка. А после може да я хвърлиш на акулите в океана — добави Орм и зловещо се озъби.
Виктор бе така разгневен, че не обърна внимание на ревностните опити на стражите да поправят грешката си.
— Сам ще тръгна по следите на тази валкирия. А вие двамата ще останете тук и ще окайвате съдбата си, защото ще се заема с вас, след като я открия и я доведа.
— Но, вожде, нали… — опита се Роло да му възрази.
— Нима се опитваш да кажеш, че не мога да се справя с една жена? — изкрещя Виктор и стисна зъби.
Двамата бойци гузно наведоха глави.
— Вожде, позволи ми да ти помогна — предложи Свейн и пристъпи към Виктор.
Вождът поклати глава.
— Това засяга само Рейна и мен — твърдо заяви той.
Затича се надолу по стръмнината към конюшнята. Нима Рейна се е досетила да открадне коня си? Тогава може би няма да успее да я настигне — нищо чудно в този миг да се качва на лодката и поема през ледените води на фиорда.
Щом стигна до вратата на конюшнята, Виктор се втурна към Невин — момчето, което се грижеше за конете.
— Виждал ли си Рейна? — задъхано запита Виктор.
— Да, вожде, тя влезе тук и взе един кон — отвърна Невин.
— И после?
— Подгоних я с вилата — гордо отвърна младежът.
— Искаш да кажеш, че не е успяла да задигне коня? — погледна го Виктор с надежда.
— Не, вожде — отговори Невин. — Не й позволих.
— Чудесно — въздъхна Виктор и го потупа с нескрита благодарност по рамото, след което тръгна към мястото, където трябваше да бъде Слейпнир. Ако Рейна е хукнала да бяга пеша, той ще успее да я настигне преди да се е добрала до брега.
С трескави движения младият викинг оседла жребеца и го изведе от конюшнята. След секунди Виктор летеше като вихър през тундрата към пристана на брега на фиорда, а устните му шепнеха пламенни молитви да успее да залови непокорната си пленница. Дяволите да я вземат тази малка валкирия и проклетата й гордост! Кога най-после твърдоглавата девойка ще разбере, че не може да избяга от съдбата си? А съдбата й е отредила да обедини двата враждуващи рода й да донесе мир на всички обитатели на Ванахейм.
Е, да, може би ще се наложи той да се прости с желанието си да я накара да се влюби в него.
Виктор внимателно водеше коня си по стръмната пътека сред голия скалист склон надолу към мрачния бряг. Сърцето му се разтуптя от надежда, когато зърна Рейна в далечината да слиза към пристана и да се насочва към една малка лодка.