Скочи от седлото и се затича към брега. Макар че ботушите му бяха изработени от мека кожа, стъпките му глухо отекваха сред смълчаното подножие на склона. И точно в мига, когато Рейна се канеше да отвърже лодката от брега, тя го чу и рязко се обърна към него.
Младият мъж се зарадва, като видя паниката в очите й. Рейна се втурна към лодката, но вече бе прекалено късно. Той се хвърли върху нея и я хвана за кръста. Тя се замята като луда, започна отчаяно да крещи, да рита с крака и да мята ръце. Заудря с юмруците си гърдите му. Той се опита да стисне ръцете й, но не можа да я удържи. Вълнената й наметка падна във водата докато те се бореха ожесточено на пустия пристан…
В следващата секунда тялото на Рейна се изви като змия, Виктор изгуби равновесие и двамата се озоваха в леденостудената вода на фиорда! Шокът от мразовитата баня беше поразителен. Дъхът им секна. Виктор отпусна ръцете си и тя се отдалечи от него, като след миг започна да потъва. Усети мощното подводно течение как започна да ги отнася от брега. Гърдите му се стегнаха от студа. Но успя да доплува до нея с няколко отчаяни движения и видя ужаса в очите й…
С последно усилие той я хвана за ръкава. А тя започна да се бори с него във водата.
— Спри, Рейна! — извика й той.
— Не мога да плувам! — изкрещя тя.
— Тогава спри да махаш така отчаяно ръце, защото и двамата ще потънем!
Тя спря да се блъска в него и той, без сам да разбере как стана това, съумя да я хване за раменете и да я тласне нагоре, след което започна да я дърпа към брега. Изтощен и треперещ от студ, младият викинг я измъкна от полузамръзналата вода и двамата се строполиха с последни усилия на безлюдния бряг.
Едва тогава Виктор забеляза, че тя е мокра до кости и зъзне. След като вълнената й наметка бе паднала във водата, сега девойката бе останала само с ленената си рокля. Обувките навярно бе изгубила в ледената вода. Роклята беше много тънка, едва ли не прозрачна, прилепнала към гърдите й. Зърната й като че ли щяха да разкъсат плата и в следващия миг да изскочат навън. Тъканта очертаваше великолепните й бедра и всички съблазнителни извивки на тялото й…
Виктор почувства как сърцето му лудо заби. Девойката пое дълбоко въздух, за да се съвземе, и в този миг му се стори като приказна ледена царица, а той като омагьосан да не откъсва очи от нея.
— О, богове! — прошепна викингът, без да спира да я изпива с поглед…
В следващия миг юмруците на Рейна се забиха в челюстта му и той се преви от болка.
За пръв път в живота си Виктор Безстрашния се беше оставил да го заварят неподготвен. Неочакваното нападение на Рейна го накара да побеснее. Хвана я за мократа коса, без да обръща внимание на отчаяния й вик.
— Ах, ти, негоднице! — изръмжа той. — Нямат ли край твоите лудории! Никой не ме е обиждал като теб, никой не си е позволявал така да обижда хората ми. Никой няма право да се отплаща с презрение за такава добрина. Току-що ти спасих кожата, рискувах живота си, а ти… ти се осмеляваш да ме удряш? Сега вече разбирам защо онези типове от мрачната епоха на ранното средновековие са се държали като зверове — защото жените са ги подстрекавали към това! Е, скъпа моя, ще трябва да ти предам един урок, който да помниш до края на живота си!
Сграбчи китката й и като я повлече след себе си с мрачна решителност, Виктор я заведе до скалистата тераса. Седна на камъка, просна я на коленете си и започна с все сили да я пляска по задника. Спря се едва когато чу отчаяното й хлипане.
О, богове, какво прави той? Ето че и той е заприличал на онези груби и примитивни същества, от които толкова се отвращаваше. Едва не прекърши духа й — нещо, което той никога не бе искал.
— Защо са тези сълзи, Рейна? — дрезгаво попита той. — А аз си мислех че си неуязвима за страданията на обикновените хора.
— Волфгард толкова често използваше… — прошепна тя, докато потръпваше конвулсивно.
Търпението на Виктор напълно се изчерпа. Хвана лицето й с две ръце, повдигна я към себе си и сърдито я попита:
— Какво е използвал този грубиян?
— Използваше онзи ужасен камшик…
Виктор отчаяно изохка, преливащ от желание да я прегърне, да я утеши, приласкае и успокои, но за миг се почувства недостоен за тази чест и се уплаши, че тя отново ще го отблъсне.
— А ето, че сега ме накара да се държа като него. Всъщност вече не знам. Може би аз съм виновен, а не ти?
Тя го изгледа с широко отворени очи, неуверена и изплашена. Една сълза се плъзна по бузата й и младото момиче прошепна: