— Аз съм виновна, викинг. Аз те предизвиках и те принудих да бъдеш груб с мен.
Честните й думи го трогнаха, но не успяха да изместят парливото чувство на обида и отчуждение. Погледна я втренчено и я попита:
— Рейна, Рейна, защо толкова безсърдечно ме отблъскваш, когато единственото, което искам от теб, е да ми позволиш да те обичам?
— Аз се боря с това, което ме караш да чувствам, викинг — призна му тя.
Той я притисна още по-близо до себе си, докато челата им се докоснаха и дъхът им се сля.
— Защо си мислиш, че аз съм твой враг, когато съм готов да помагам с всичките си сили и власт на теб и на твоите хора? Кога най-сетне ще проумееш, че аз наистина съм готов да ти бъда безкористен приятел, че винаги ще бъда на твоя страна, че копнея да бъда твой любим мъж?
Тя бавно се отдръпна от него и го изгледа през сълзи.
— Не зная дали въобще да ти вярвам.
— Тогава ме остави да ти го докажа, любима. Повече не можеше да се сдържа. Притегли я към себе си и я целуна с цялата страст, на която беше способен. Усети как тялото й се вцепени в ръцете му и разбра, че не може да понася нейната съпротива, нейния страх. Между тях не трябваше да има никакви препятствия, защото нищо не го вълнуваше така, както желанието да се слеят в едно. С безразсъдно усилие езикът му проникна между стиснатите й зъби и проникна в сладката й уста, влизаше отново и отново, докато накрая тя изстена от удоволствие, изпълнена с желание да му се покори. Русокосата красавица постепенно започна да отвръща на ласките, като обви ръце около врата му и притисна страстно устни към неговите. Неопитната й целувка го изпълни с мъчителна, но сладка болка.
— Да, скъпа — промърмори той, без да отделя устни от нейните. — Целувай ме така, както и аз целувам теб.
Тя леко извика, снагата й се изви, устните й се впиха в неговите, езикът й се плъзна в устата му, докато насладата и бушуващата страст го заляха без остатък. Ръцете му я притиснаха още по-здраво, а устните му и езикът му ставаха все по-настойчиви.
Сърцето му заби като бясно. Виктор я отпусна върху дъските на пристана и започна трескаво да развързва дрехата й. За миг се спря, изпълнен с неувереност, защото тя се опита да спре мълниеносните движения на ръцете му, но той бавно започва да докосва с устни пръстите й, един по един, докато тя го гледаше като омагьосана. За миг я обзе нерешителност, опита се да отдръпне ръцете си, но той я изпревари и отмести ръцете й, за да продължи да съблича дрехите й. Девойката не посмя да се съпротивлява повече. В ушите му отекваше като музика запъхтяното й дишане, изпълнено с напрегнато очакване.
Оголи гърдите й и се загледа, очарован, в заоблените й форми. После плахо докосна с треперещите си пръсти розовите й зърна и с възхищение видя как те се втвърдиха пред очите му, докато мъжествеността му пулсираше в мъчителна готовност.
— Ти наистина ме желаеш — прошепна Виктор.
Тя не отговори, но лицето й говореше по-красноречиво от всякакви слова. Очите й едва се виждаха под гъстите й мигли, замрежени от нега, а бузите й пламтяха в очакване на ласките му. Той обхвана гърдите й с едрите си шепи, тя изохка и с импулсивно, чувствено движение сплете пръсти в неговите. След миг ръцете му здраво я притиснаха към скалата и прилепи устни към гръдта й, а тя изстена от неописуемата наслада. Езикът му закръжи около зърната й и задъханата Рейна се изви на дъга под него.
Този Виктор бе тъй лаком за нея, че Рейна едва не изкрещя от болка! Не усещаха пронизващия студ, въпреки че току-що бяха излезли от ледените води на фиорда. Огънят на тяхната страст ги сгряваше като пещ. Устните му отново се сляха с нейните и езикът му проникна във влажната й топла уста. Очевидно този мъж не изпитваше никакъв свян, като настойчиво искаше от нея да му отдаде всичко, с което една жена бе способна да дари своя любим. Нетърпеливите му пръсти трескаво надигаха полата на дрехата й, тръпките една след друга заливаха снагата й, мускулестите му бедра притиснаха нейните…
Отначало тя се стегна и широко разтвори очи. Но когато пръстите му докоснаха най-съкровеното й място, тялото й се изви от удоволствие. Той плъзна пръста си още по-надолу, влезе в нея и тя ахна от наслада и болка. Не можеше да избяга от неспирните му докосвания, колкото и да се опитваше да се отблъсне от него. Със свободната си ръка обгърна тънкия й кръст, притисна я нежно към пламналото си тяло и продължи да я възбужда и измъчва с пръста си, плъзгайки го все по-дълбоко. Тя беше толкова стегната, топла и влажна! Устните му попиваха несвързаните й охкания, а когато викингът усети как пръстите й се забиха в мощните му рамене, а устните й сякаш се разтопиха в неговите и бедрата й предизвикателно се извиха, той разбра, че тя е готова…