Отдръпна пръста си от нея, освободи втвърдената си мъжественост и буйно се притисна към нея. Гледаше я право в очите, а тя като ненаситна вълчица се втурваше отново и отново към него, докато в един миг изкрещя, защото бясното му проникване беше срещнало съпротивата на нейната девствена ципа…
Викът й го стресна и Виктор рязко се дръпна назад. За бога, какво прави той? Беше заложено прекалено много в тази безумна игра сега да я вземе, сега, цялата, тръпнеща от копнеж, въпреки че изгаряше от желание да го стори. Той не искаше… не, той нямаше право… да настоява тя да му се отдаде. Веднъж вече бе направил такава грешка с нейната двойница в настоящето. Не искаше отново да повтори тази грешка сега тук с истинската Рейна.
— Не — дрезгаво прошепна Виктор и започна да стяга гамашите си.
— Не? Защо каза не? — ядосано извика изненаданата девойка.
Макар че трепереше от неудовлетвореното си желание, младият викинг успя да се окопити и бавно се изправи. Дръпна надолу полите на дрехата й и заговори задъхано:
— Защото не си моя жена.
Тя се изправи, трепереща от гняв.
— Твоя жена? Нима за теб, викинг, е важно само твоята война с онзи противен Волфгард? Нима мислиш само как да го победиш?
— Това не е вярно!
— Напротив, вярно е!
Лицето му остана непоколебимо.
— Ти трябва да се омъжиш за мен, Рейна, и чак тогава можем да се любим.
— Тогава аз ще кажа не, викинг! Не! И още веднъж не!
Той хвана за ръцете непокорната девойка и рязко я изправи на крака.
— Рейна, ти май си на прага на лудостта! Отначало вдигна шум до небето, че не искаш за нищо на света да се омъжиш за мен, а сега не си на себе си от гняв, че не искам да се любя с теб. Защо, по дяволите, най-после не решиш веднъж завинаги какво искаш от мен!
Тя го изгледа начумерено, но след миг погледът й се насочи към добре очертаната подутина под дрехата му. Гласът й внезапно се изпълни с презрение:
— Исках да се любя с теб, викинг. Ти ме изкуши и съблазни по-лошо, отколкото самият Локи би го сторил, а аз се оказах достатъчно глупава, за да посрещна с възторг насладата, която ми достави. Сега вече съм така озлобена, че с радост бих видяла как изтича кръвта ти.
Пред очите му притъмня. Нима си беше въобразявал, че тази вещица ще се откаже да го измъчва и обижда! Ето, че сега тя му отвръща дръзко, точно според неподражаемия си стил, останал от мрачната епоха на ранното средновековие, че иска да го използва само за задоволяване на своята неутолима похот.
— Нима искаш да кажеш, че желаеш само да ме използваш, за да ти доставям наслада? — гневно процеди той. — Почакай, жено. Нима не разбираш, че заради тези думи още в следващия миг мога да те стисна за гърлото и да те удуша тук, на този пуст бряг!
Тя разпери ръце, заслепена от ярост.
— Тогава убий ме, викинг, какво чакаш!?
— Ако не тръгнеш още сега, веднага, пред мен към селото, наистина ще трябва да те убия със собствените си ръце! — изръмжа той.
Виктор я сграбчи за ръката и я повлече към Слейпнир. Извади изпод седлото дълъг кожен ремък и го усука около китките й, а другия край на ремъка върза за седлото. Изтича до дървения стълб, към който бе вързана лодката, взе плаща си и го раздра на ивици, за да увие босите й крака, после наметна треперещите й рамене с остатъка от плаща. Веднага тръгнаха към селото, като той яздеше бавно, за да не изостава от него. Разбира се, това беше съзнателен опит да я унижи, но също и предпазна мярка — ако я качеше на Слейпнир, а той тръгнеше до нея пеша, своенравната девойка можеше отново да се опита да избяга от похитителя си. Въпреки това Виктор с радост би й предложил да се качи на седлото, но само ако проявяваше поне най-слаби признаци за подчинение. Единствената му утеха в тези тежки минути беше мисълта, че все пак я бе загърнал в дебелия му плащ, докато самият той зъзнеше, мокър до кости от внезапното гмуркане в ледените води на фиорда.
Утрото настъпи точно когато двамата влязоха в селцето. Вниманието на Виктор веднага беше привлечено от заревото в средата на селището. Около буйния огън се бяха скупчили двадесетина жени и мъже и въздухът около тях се огласяше от шумните закачки, насмешливи или похотливи подвиквания.
Щом се доближи до тълпата, младият викинг слезе от жребеца, отвърза ремъците около китките й и я поведе към жаравата. Макар че бяха много възбудени, обитателите на селцето веднага му сториха път. Доближиха се до буйния пламък и едва тогава разбраха причината за шумотевицата. В средата на кръга от хора бяха повалени на земята с вързани ръце Рагар, природения брат на Рейна, и още един млад воин от племето на Волфгард. Пленниците, изглежда, бяха бити жестоко, защото лицата им бяха целите в кръв, а под очите — насинени. Но въпреки следите от безмилостното посрещане ясно можеше да се прочете ужасът, изписан в погледите им, като на току-що заловени зверове.