В следващия миг Рейна осъзна, че окървавеният клетник пред нея е брат й и диво изкрещя:
— Харалд! Рагар! — и се впусна към тях.
Виктор побърза да я настигне и я улови за раменете с ръцете си, твърди като стомана. От всички страни ехтяха призиви за незабавна разплата с двамата пленени мъже и ужасно предчувствие прониза мозъка му.
— Спри! Ако искаш да спасят кожите си — задъхано й прошепна той, — остави ме аз да се оправя с моите хора. Не виждаш ли, че не са на себе си и може да ги убият още тук, на място?
За негова изненада Рейна този път не се възпротиви на думите му, а само се свлече безропотно на студената земя с побледняло от страх лице.
Виктор се изправи и огледа струпаните мъже.
— Какво става тук?
Кнут се извърна към него, отдалечи се от огъня и като се ухили широко, вдигна един дебел железен прът, нагорещен от единия край.
— Вожде, всички се радваме, че успя да настигнеш Унищожителката. А ние в това време успяхме да заловим двама от нейния род!
Сред останалите се разнесе одобрително мърморене и Виктор попита изплашените пленници:
— Има ли други освен двамата, които са тръгнали да освобождават Рейна?
— Другите бойци побягнаха, когато вашите стражи ги издебнаха откъм северния край на селото — обясни Орм и изгледа Рейна с нескрита ненавист. — Сега ние ще се позабавляваме с роднините на тази кучка, а нея ще я вържем за ей този кол, за да не пропусне нищо от зрелището!
Виктор видя ужаса в очите на Рейна. Роло вдигна юмрук и изкрещя:
— Да, ще им издълбаем с въглени дупки ма ходилата, за да ни изиграят някой по-игрив танц, а след това ще ги изкормим пред очите й! — Разярената тълпа откликна с буен и жизнерадостен рев.
Виктор се ужаси от мисълта, че няма да успее да обуздае побеснелите викинги. От всички страни долитаха озверени викове, разнасяха се хули, дори и жените от племето настояваха за още мъчения, а някои дори искаха да се насладят на незабавната смърт на двамата пленници. Никога не бе виждал верните му хора да се превръщат в самозабравила се паплач, освирепяла за кръв!
Когато пръстенът от хора започна да се стяга около мястото, където бяха захвърлени на земята двамата клетници, Рейна не издържа, извърна се към Виктор и диво изкрещя:
— Моля те! Моля те, трябва да ги спреш!
Вождът вдигна ръка и изрева страховито сред тълпата:
— Хора, спрете!
Обаче никой не му обърна внимание. Всички посрещнаха със зъл смях Кнут, който протегна нагорещеното желязо към изплашения Рагар.
— Спрете всички и веднага се отдръпнете от пленниците, чувате ли ме?!
Най-после бойците се сепнаха и се обърнаха към своя вожд. В погледите им се четеше раздразнение и недоверие.
— Защо да спираме, вожде? — сърдито попита Орм.
— Разбирам гнева ви — започна Виктор с по-спокоен тон, — но никой от вас няма право да се нахвърля върху тези двама беззащитни мъже. Няма да ви позволя да ги измъчвате. Нещо повече, заповядвам ви веднага да развържете ремъците и да ги освободите.
Тълпата нададе дружен вик, изпълнен с ярост и гняв. Размахаха се копия, извадиха се мечовете.
Кнут се приближи към Виктор, размахвайки сърдито нагорещения железен прът.
— Грешиш, вожде, и трябва да се пребориш с всички нас, ако искаш да ни спреш. — После изгледа злобно Рейна. — Нима ще се оставиш да те командва една женска?
— Ако си решил да се докарваш на тази омразна чужденка, то значи не си истински мъж! — изкрещя вбесеният Роло.
Останалите бойци също го засипаха с гневни проклятия и обиди. Лицето му пламна и той викна на брат си:
— Свейн, аз не мога да се разправям с тези озверени свине. Ще изтегля меча си и кръв ще се лее! По-добре ти им кажи защо трябва да се махнат.
Но Свейн само поклати глава.
— Е, този път грешката е твоя, вожде, защото дори и аз не мога да се опълча срещу побеснелите бойци. — Изгледа намръщено Рейна. — Докато тази мома обижда и предизвиква мъжете ни, мир няма да има, така да знаеш. Хората искат да й отмъстят, като накажат онези двамата от нейното племе.
Виктор с тревога погледна към нея. Разбираше, че Свейн има право, и сърцето му се сви от болка, като видя ужаса, изписан на лицето й.
— Моля тя… — изхленчи тя.
Той се обърна към тълпата.
— Ще ме изчакате ли за малко?
От всякъде се разнесоха недоволни гласове.
— Моля ви, бойци мои — настоятелно ги призова вождът и вдигна меча си високо над главата си.