— Ще спрем, но само ако ни обещаеш, че ще вържеш тази валкирия на този стълб, за да гледа как ще изтече кръвта на двамата разбойници! — изкрещя Кнут.
Докато бойците бяха застинали в недоумение, Виктор бързо издърпа Рейна назад в сянката на най-близката колиба. Сълзи се стичаха по красивото й лице, а младият викинг прокле безпомощността си. Какво не би дал, за да може да спре сълзите й!
— Нали обичаш брат си? — прошепна той и избърса сълзите от лицето й. — Сигурно е прекрасно да знаеш, че има някой в този жесток свят, който милее за теб…
— Моля те — изхлипа тя, — не им позволявай да убият Рагар или Харалд!
— Какво мога да сторя, Рейна? Свейн каза истината. Ти наистина никога не си скривала презрението си към моите бойци. Ако сега се опитам да ги спра, ще ни убият и двамата. Можеш ли да измислиш как да ги убедя да не заколят Рагар и Харалд?
Тя се поколеба само за миг.
— Кажи им, че ще съглася да се омъжа за теб.
— Какво? — извика той, без да вярва на ушите си.
— Ще стана твоя жена — натъртено повтори сломената девойка. Струваше й се, че всичко това е само кошмарен сън.
За миг безумна радост обля сърцето му. Най-после дочака тя да го пожелае за съпруг. Като че ли край тях не ревеше обезумялата тълпа, като че ли край огъня не тръпнеха от ужас двамата пленници. Но веднага си спомни всичко и страхът и недоверието отново надделяха.
— Какво искаш да кажеш с тези думи, Рейна?
— Точно това, което ти казах.
— Нима си съгласна да станеш моя жена?
— Да. Но ако спасиш живота на Рагар и Харалд.
— Това ли е единствената причина за съгласието ти?
Девойката нищо не отговори, само отклони погледа си.
— По дяволите! Никога не съм мислил, че може да използвам за залог живота на двама невинни клетници — сърдито процеди Виктор. — Нима си въобразяваш, че така ще можеш да ги откупиш от побеснялата тълпа?
Рейна кимна мълчаливо.
— Нали това искат твоите хора, да ме видят смирена и послушна?
— Затова ли се съгласяваш да се омъжиш за мен? — запита той, без да успее да прикрие разочарованието си.
Тя само поклати глава, без да каже дума. Виктор ядосано изръмжа.
— Много добре, тогава ще станеш моя жена и с това ще се уреди цялата тази неразбория. И то без никакво отлагане! Моли се само с това отчаяно решение да успееш да омилостивиш моите хора, ако искаш да спасиш живота на брат си и на неговия спътник.
Виктор я хвана за ръката рязко я притегли към себе си и я повлече към смълчаните бойци, скупчени около огъня.
— Слушайте всички! — високо извика викингският вожд. — Рейна се съгласи да стане моя жена и да бъде кралица на нашия храбър народ! Но само при едно условие: ако обещаем, че ще пощадим живота на брат й и на неговия придружител — обяви Виктор.
Всички присъстващи онемяха от изумление, впериха недоверчиви погледи в нея и започнаха да мърморят помежду си, като пристъпваха от крак на крак.
— Не, Рейна! — възмути се брат й. — Няма да ти позволя да се жертваш заради мен!
— Нито пък аз! — разнесе се негодуващият вик на Харалд.
Виновницата за суматохата се обърна към двамата пленници и ги изгледа с непоколебимо изражение на лицето.
— Вие двамата вече не можете да ме спрете, защото аз дадох своята дума на вожда! Нима очаквате, че бих позволила да загинете заради мен?
Мъжете и жените от племето се приближиха в още по-плътен кръг около буйния огън, без да отронят дума, напрегнато заслушани в думите им.
В този миг Виктор разпери ръце, за да разпръсне тълпата около себе си, и извика високо:
— Веднага да бъдат развързани ръцете на двамата чужденци!
Мъжете от племето му доближиха глави и започнаха да си шепнат нещо, докато изминаха няколко мъчителни минути. Най-сетне Свейн се отдели от групата и заговори от името на всички воини:
— Мъжете не са доволни от твоето решение.
— Защо не са доволни? — сърдито кресна вождът. — Помислете какво печелим. Покоряването на Рейна ще бъде огромно унижение за нашия заклет враг, Волфгард, а може и да постигнем примирие между двата народа. Не е ли това всичко, което искаме?
— Не, съгласието на тази валкирия не е достатъчно! — изкрещя Кнут.
— Тогава какво още ви е нужно? — запита отчаяно Виктор.
Кнут излезе напред и грубо сграбчи Рейна за раменете.
— На колене, жено!
Виктор Безстрашния не повярва на очите си: непокорната валкирия не се поколеба нито за миг, безмълвно се отпусна на колене в калния сняг и ниско сведе глава.
— Поискай прошка, загдето обиди моята мъжественост! — изръмжа озвереният Кнут.
— Аз… аз покорно те моля да ми простиш — едва чуто прошепна тя.
— Да ти е простено… макар че вълчица като теб не го заслужава — измърмори Кнут. — А сега трябва да дадеш обет, че до гроб ще бъдеш предана на нашия крал Виктор и на целия му род. Закълни се, че никога няма да вдигаш меч срещу мъж, жена или дете от племето ни и нека Один да те порази с гръм, ако престъпиш клетвата си!