С вкочанени устни Рейна започна да повтаря думите на клетвата:
— Кълна се, че до гроб ще бъда вярна на крал Виктор Безстрашния и на неговия род. Тържествено се заричам, че никога няма да вдигна меч срещу някой от вас. Ако престъпя клетвата си, нека ме порази светкавицата на бог Один.
Накрая Кнут захвърли в огъня нагорещения железен прът и кимна на Виктор.
— Животът на роднините на тази валкирия ще бъде пощаден.
Сред навъсените и настръхнали бойци се понесе одобрителен шепот за постъпката на Кнут. Виктор с радост забеляза как постепенно започна да изчезва отчаяното изражение от лицата на двамата пленници. Но в този миг погледът му попадна върху бъдещата му жена, все още свела унизително глава, застанала на колене в калта, и мигом осъзна, че трябва още една стъпка, за да бъде ненарушима тази клетва. Със свито сърце се реши да подложи Рейна на още едно унижение — неизбежна мярка, защото само така можеше да е спокоен, че гордата валкирия ще се превърне от утре в негова вярна съпруга.
Приближи се до коленичилата девойка и тихо й рече:
— Закълни се пред бога, че ще ми бъдеш вярна, Рейна.
Докато останалите се споглеждаха в недоумение, Рейна вдигна глава и го погледна в очите. Лицето й бе пребледняло и в очите й се четяха страх и изненада.
— Нима знаеш, че съм покръстена? — смаяно прошепна тя.
— Да… и ти не подозираш дори, че и аз съм християнин. — Той нежно я докосна по премръзналата буза и обърса засъхналите и вледенени следи от сълзите й. — Сега трябва да се закълнеш пред бога, единствения Бог, че ще ми бъдеш вярна, докато смъртта ни раздели. Страхувам се, че само тогава ще ти повярвам, че си искрена с мен.
— Кълна се във верността си към теб — прошепна тя със запъване, след което тържествено се прекръсти с вкочанена ръка.
Сред тълпата се разнесе глух ропот. Виктор я вдигна от мократа земя и се обърна към племето си:
— А сега, народе мой, всички да се прибират с мир по домовете си. Аз ще се погрижа за пленниците.
— Нима ще дариш свободата на тези псета? — изкрещя Орм.
— Това е единственият почтен изход — сряза го вождът. Останалите се развикаха и гневно размахаха мечовете. Виктор Безстрашния смръщи вежди и рязко вдигна ръка, за да ги накара да го изслушат. — Слушайте, воини! Пленниците първо трябва да бъдат поканени като мъже от нейното племе на моята сватбена трапеза, за да може да разкажат всичко на Волфгард и така ще го накараме да позеленее от ярост.
Неколцина от бойците, явно по-схватливите, шумно приветстваха мъдрия си вожд, който усети как камък му падна от гърба, когато сред настръхналата тълпа се появиха първите усмивки.
— А кога ще вдигнеш сватбата, вожде? — запита Кнут и погледна похотливо към Рейна.
— О, да, вярно бе! — кресна Роло. — Дали тази валкирия ще се окаже достойна за ложето на нашия смел вожд?
Сърцето на Виктор се изпълни с мъка заради горчивите унижения, с които бъдещата му съпруга трябваше да започне семейния си живот. Стройната девойка мръзнеше безпомощна пред погледа му, без да отрони дума, за да се защити от хулите на безчувствените мъже около нея.
— Сватбата ще бъде утре, тъкмо преди пира на Шелинг — уморено рече Виктор.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
На сутринта къщата на Виктор Безстрашния се изпълни с живот. Жените трескаво се заеха още от разсъмване да готвят многобройни ястия, а Сибеал с треперещи пръсти шиеше сватбената рокля на Рейна от бял сатен. Извън голямата къща в селото празненството всъщност вече беше започнало — повечето от воините на Виктор се наливаха с медовина или пиво и се развличаха със стрелба с лък или мереха сили със запретнати до лактите ръце. По изричното настояване на Кнут Рагар и Харалд бяха заведени под стража в една самотна овчарска колиба в подножието на хълма. Обаче вождът, веднага щом узна за това, отмени нареждането на Кнут и заповяда да ги доведат на сватбеното празненство.
Виктор влезе в стаята, за да провери дали младоженката е готова за церемонията. Пред погледа му се изпречи Сибеал, превита над роклята в ъгъла на стаята. Едва след това видя Рейна, седнала на леглото с угрижено лице, докато галеше разсеяно вълчицата Хати. Хати помахваше опашка, отпуснала глава на бедрото на Рейна. Двата вълка, Гери и Тор, лежаха на пода до леглото, а на муцуните им като че ли беше изписана завист към вълчицата, която единствена бе получила привилегията да бъде галена от девойката. Виктор тихо подсвирна на двата вълка и те се завтекоха към него. Погали ги по ушите и смигна на Рейна.